Из ръкописа "Църква" на отец Ангел Столинчев
Подаряваме посох на свещеноиконом Стоян Николов Ташев от с. Левуново
Преди няколко месеца дядо Владика [Пимен – бел. на съст.] ми каза, че имал идеята на о. Стоян...
Подаряваме посох на свещеноиконом Стоян Николов Ташев от с. Левуново
Преди няколко месеца дядо Владика [Пимен – бел. на съст.] ми каза, че имал идеята на о. Стоян от с. Левуново, който е ставрофорен иконом и добър изповедник, по случай 50-годишното му служене като енорийски свещеник в с. Левуново, да го [обяви] за посохоносящ ставрофорен иконом с околийски район на изповедник. Тая негова идея ми хареса и аз с радост я одобрих. Всяко внимание към един дългогодишен свещенослужител е радостна проява за него и за Св. Църква.
Дядо Владика поръча тоягата-патерица – посох в София и на третия ден на Коледа, Св. Стефан 1961 год., именния ден на о. Стоян, отидохме с дядо Владика, о. протосингела и о. дякона да служим служба в с. Левуново, за да отличи дядо Владика о. иконома.
Службата почна. Църквата се препълни от народ и дори и горе в женското отделение, въпреки че тоя ден беше обявен да трудов ден.
Службата продължи тържествено и умилително при толкова голямо стичане на вярващи.
Накрая на службата дядо Владика връчи посоха на дядо иконома с подобаващо слово – благодарност за 50-годишното му служение в с. Левуново като енорийски свещеник.
В отговора си о. Стоян направи кратък преглед на своето 50-годишно служене в това му богу дарувано село.
Той заяви, че е ръкоположен през 1911 год., в гр. Скопие от дядо Неофита, скопски митрополит за енорийски свещеник за с. Левуново. Като дошъл в селото точно на ден Петдесятница, служил и първата си Св. литургия.
През 1912 год. – Балканската война, църквата му била изгорена от турците, а населението се пръснало в гората през 1913 год. Гърците пък доунищожили онова, което било оцеляло в църквата и в селото. Като се завърнало населението било без подслон, без църква и училище. Само четирите стени на църквата стояли. Направили временен покрив и о. Стоян заминал за София да търси и да проси одежди, съсъди и книги за изгорялата му църква.
Свещеникът от „Св. Седмочисленици” му дал доста неща, закупил някои други от църковния магазин и с така набавеното той се върнал и почнал да служи под навеса-църква. Св. антимин вземал от гр. Мелник.
Когато се почнала Първата европейска война в с. Левуново настанили щаба на Втора армия.
На о. Стоян му хрумнала идеята да отиде при генерал Тодоров да го помоли да направят военните църквата. Генерал Тодоров се съгласил и дал нареждане църквата да се построи, като я направят храм-паметник на Втора армия.[Тази църква е единственият военен храм паметник на Втора армия в България – бел. на съст.]
Църквата я почнали през 1916 год. и в 1917 год. я завършили. Поканили Струмския митрополит дядо Герасим да я освети, защото през това време дядо Иларион Неврокопски си беше подал оставката като Неврокопски митрополит.
След освещаването църквата е била пригодена за ползване.
В нея са поставени паметни плочи на всички батареи от Втора армия, загинали по разни места на фронтовете. [Тук се намира и мраморна плоча с името на подпоручик Димчо Дебелянов, загинал на 2 октомври 1916 год. край Демир Хисар. Това е първият паметник с името на големият български поет – бел. на съст.] Отпред има поставен надпис кога е възстановена и направена църквата.
На камбанарията също има надпис кога е изгоряла старата църква и кога е възстановена.
На лявата страна от централния вход на женското отделение е изобразен лика на о. Стоян по настояването и желанието на църковното настоятелство, за да го имат за вечен спомен.
Старата църква над входната врата имала храмова икона – Св. Георги на кон. На същото място и сега има нови стенописи, пак Св. Георги на кон. В турско време турчин някой, дошъл с аскер в църквата да я разбие и отвори, за да я изгори. Като не могли да отворят вратата, турчинът се много ядосал, свалил пушката и стрелял в иконата на Св. Георги над вратата. Куршумът ударва в иконата и се връща – рикошира обратно и улучва турчина право в челото и той умира на място.
През 1948 год. църковното настоятелство огражда целия църковен двор с каменна ограда и по такъв начин предпазва целия район на църквата и сега го залесяват с акации, бадеми и други храсти и дървета.
При църквата има канцелария и кръщелна, построени от Втора армия. Източно-централен стенопис и надпис и западен малък. Източният вход е до самото шосе.
Църквата е построена накрая на селото като се идва от Сандански за Левуново и е на висок баир, доминиращ над селото, ограден, както казах, с каменна ограда на всички страни. Църквата се вижда от всякъде.
След службата отидохме на няколко места на имен ден и след туй в сина на о. Стоян – Петър се събрахме голямо множество за обяд.
О. Стоян, трогнат от това мило внимание към него, изпя старинната песен за Охрид: „Охрид, Охрид, красив, мил, наша гордост, наши блян” и песента на Исуса Христа: „Първо се казва син девин Мариин. Горе на небето всичко владее”.
Създаде се мила и тържествена обстановка.
Разделихме се с добрия домакин към 4 часа и половина.
Веднага заминахме за гр. Петрич. Отбихме се в семейството на Мичо, за да чествуваме на внучето му Стефан имен ден, видя се дядо Владика с петричките свещеници и към 6 часа тръгнахме за Сандански. Отбиха се вкъщи, за да честитят коледните празници, почерпихме се и към 8 часа си заминаха за Благоевград.
18.І.1961год. гр. Сандански
Никаква част от тази книга не може да се възпроизвежда в каквато и да е форма и по какъвто и да е начин – електронен или механичен, включително фотокопиране, аудиозаписване или използване на каквито и да било системи за съхранение или извличане на данни, без предварителното писмено съгласие на издателя с изключение на кратки цитати в критични статии, книги и рецензии.
----------------------------------------------------------------------------
Нека ръкописът се превърне в книга, която ще радва днешните и бъдните поколения. Да се отблагодарим по този начин за огромната любов, с която даряваше отец Столинчев всички нас, хората от град Сандански и общината.
За повече информация можете да се обръщате към Димитър Тошев на тел. 0882 011 099, Еmail: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите., към Албена Бугаринова, тел 0882 011 030, Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и към редактора и издателя на книгата Христо Георгиев, телефон 0899 833 201, Email: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Банковата сметка е:
УниКредит Булбанк, IBAN BG 81UNCR 9660 1022 3184 03,
BIC ( SWIFT) UNCRBGSF, ИК „Синева”
