Ученици от 5, 7 и 8 клас, участници в групите по Краезнание при Средно училище “Св.Паисий Хилендарски“, гр.Кресна, създадени по проект BG05M2OP001-2.004-0004 „Развитие на способностите на учениците и повишаване мотивацията им за учене чрез дейности, развиващи специфични знания, умения и компетентности (ТВОЯТ ЧАС) – фаза І“, посетиха храм-паметник костница „Свети Иван Рилски“ в град Кресна.
Много интересна и запомняща се бе информацията поднесена увлекатено от отец Георги Танчев. Учениците не знаеха историята на Божия дом в град Кресна. Тя започва в далечната 1930-та година, когато село Крива ливада (Гара Пирин от 1934 г.) се разраства и параклисът „Свети Георги“ при военните гробища става малък за енорийски храм и не побира миряните. Така се стига до решение на църковното настоятелство за построяване на църква-паметник на военните събития в района. Средствата за строежа са дарени от роднините на починалите във Втора армейска болница и погребани във военното гробище българи, англичани, французи, немци и италианци, от Светия синод, Българската правослявна църква, посолства и частни лица. Храмът е построен и осветен след 10 годишен градеж - на 1 ноември 1941 година. В архитектурно отношение той е еднокорабна, едноапсидна, безкуполна сводеста базилика. От запад има вградена камбанария, която е висока 16 m. Олтарът на изток е висок 6 m. В подземието му има костница, до която се стига по вътрешна стълба. Иконостасът е дело на Петър Кушлев, към който църковното настоятелство поставя предварителни условия - материалът да е първокачествен масив, колоните да са масивни, а иконостасът да бъде в рамка, а не на малки части. Резбата на иконостаса е ажурна, опростена и пластична и характерна за Дебърската художествена школа. Умело са вградени лица и сцени, свързани с църковното движение. По-голямата част от иконите са дело на дебърския майстор Апостол Негриев Фръчков от Галичник (днешна Македония). В 1980 година храмът е довършен с изписан от Борислав Божинов от Сандански.
Децата от групата по Краезнание и техния ръководител Росица Иванова, се преклониха в костницата и си тръгнаха от Божия дом изпълнени с признателност към всички знайни и незнайни, българи и чужденци оставили костите си в техния роден край, за да живеят днес те свободни.
