Топ новини
Петък, 22 Септември 2017 19:02 Written by 

Излезе от печат книгата на художника Кръсто Терзиев „КРЪСТО 1979 ЧЕРНО / БЯЛО“

Бродя по замислената Земя и търся пламъка на човеците
Казват ми ...стига с това Черно / Бяло, ела при нас в сивото има достатъчно място за всички ни...
Скрих се в моето Аз, преди да замлъкна от безнадеждност.

Кръсто Терзиев „КРЪСТО 1979 ЧЕРНО / БЯЛО“
Изтегли книгата PDF  

ИНТЕРВЮ
Г-н Терзиев, това е втората ви книга за период от две години. Нали не сте станали писател.

Разбира се, че не съм, винаги съм мечтал да бъда художник и такъв ще съм докрай. На този свят, в който сме родени има откровения, които не трябва да останат нечути, а именно книгата е най-подходящия пазител и проводник на тези духовни трепети. Книгата (скицник) бе редакционно приключена още през 2014 г. и тихичко си чакаше реда. През 2017 стана възможно тиражирането и представянето и пред публика в Столична библиотека.
Но да ви споделя нещо много лично.

Тази книжка стана възможна благодарение на силното ми желание да покажа и разкажа за началото. 1979 година, различната година през която заявих себе си като художник и като съпруг, онова първопроходчество, благодарение на което сега тридесет и седем години по-късно се връщам там, при избора. „Българийо, за тебе те живяха“, така бе озаглавена първата ми самостоятелна изложба открита от проф. Асен Василиев в гр. Благоевград, гостувала в Сандански и в София.

Ровех се в историята, търсейки докосване до личности с изпепеляващ живот, като ги рисувах с перо и четка, черно / бяло, така, както са и живели. Следите от щрихите потъваха в всеобхватната белота на листа, търсейки духовното и образно сливане.
Моят учител в живота и изкуството по това време беше художникът Жечко Попов, един достоен българофил, човек уважаван и заради завидното си творчество.
Ученикът следва учителя изцяло, докато не открие своя пристан и продължи сам напред, така се е случвало с много хора, така се случи и с мен.

По това време бях силно пленен от светлината и сянката, две от проявленията на единното начало, които ми даваха възможност с малко изразни средства да се доближа до художествената правда. Светлината и сянката ме отпращаха в духовното пространство на моите герои, пространство близко, чисто и вдъхновяващо. Чувствах се добре в това пространство, искаше ми се да продължа да търся примера такъв, какъвто историята ми даваше и стремежът към онова докосване до неподправената истинност между редовете.

Сантименталните внушения в книгата не са излишни, те засилват усещането за време, място, митичност и историчност. По местата които обикалях, живите ми спомени се срещаха с шепота на хилядолетията, като навяваха неповторими образи и чувства. Човек се ражда на земята, за да следва светлината, шанс е да грабнеш искрица от нея и да я запазиш за себе си. Оттук започна и търсеното докосване до позабравените времена и позабравените хора.

Зная от личен опит, че за свободата се плаща скъпо и че свободните духом не са от най-желаните в обществата, зная също, че имаме шанса да преживеем духовен катарзис, ...само ако я има България.

Умишлено търсех продължение на заглавието на книгата, чрез подзаглавие, което да информира читателя за случващото се и да го подготви да заеме позиция и даде коментар. Така ИЗЛОЖБА се превърна в:

Историята
„Чети историята, и като познаеш от нея суетата на тоя свят, научи се да го презираш.“
Паисий Хилендарски

Заблудите
...Да ти кажа една като сто! Всичките неразбории, зависти, укори, които произлизат повече от глупостта, са причина за разделането на един народ на части и тогава от него не остава нищо... Следователно у нас, за да не може да добие сила тая поразия, а да вземе силен вървеж работата ни, без да попадне в неприятелски ръце нищичко, не трябва да давате подпора на глупци.
Васил Левски

Любовта
Душата ми е стон. Душата ми е зов.
Защото аз съм птица устрелена:
на смърт е моята душа ранена,
на смърт ранена от любов...
Пейо Крачолов Яворов

Откровенията
Едно знай, патриотизмът не е патентован, делото се нуждае от помощи, това е олтар-поглъщащ жертвите на всички чисти приносители, без разлика на богати и сиромаси, на върховни и Тюфекчиеви...
Гоце Делчев

Живота
„Да живееш, значи да се бориш. Робът – за свобода, а свободният – за съвършенство.“
Яне Сандански

Българите
...Щем доказа необратимо, защо ние сме първите и най-старите жители в Европа…
„С надежда, че щете послуша тия спасителни за вас речи и щете престане отсега нататък занапред да се селите или разбегвате по чужди земи, оставам ваш съотечественик, молитвующ ви здраве и вразумление от Бога.“
Георги Раковски

Анамнезата
„Такава е човеческата натура! Хората заборавят всичко, даже и угризението на своята собствена совест.“
Любен Каравелов

През 2015 година 100 български интелектуалци, между които бяхте и вие г-н Терзиев, призовахте властта, олицетворявана от президента Росен Плевнелиев, правителството чрез премиера Бойко Борисов и Народното събрание чрез председателя му Цецка Цачева, българската държава да признае арменския геноцид. Декларацията бе подписана от академици, професори, писатели, драматурзи, режисьори, актьори, общественици, историци, журналисти, художници и др.
В нея се казваше:
„Ако искаме да станем реално част от цивилизована Европа, сме длъжни да изразим своята морална подкрепа към една справедлива кауза, да покажем, че сме съпричастни към трагедията на арменския народ!“

Така е, насилието в този наш свят продължава да отнема хиляди човешки животи, сякаш нищо не се е случило. Страдат народи, семейства, хора, нармално е човек да е непримирим към варварството, да има позиция. Човекът без позиция, остава там някъде в руслото на безликите хора, а такива дал бог.

Вие сте утвърден български художник, автор/художник сте на десетки книги, учебници и учебни помагала в едни от водещите издателства в страната, формирате естетическите нагласи на стотици хиляди български деца/ученици, давайки им преднина пред забързаният съвременен виртуален свят. Сам знаете че това е много отговорна мисия.

Разбира се, че това е голяма отговорност и предизвикателство и към мен самия. Художникът е синтез от мисъл, умения, идеи и различия. Продължавам в тази посока без компас, ще разчитам на интуицията, която досега още не ме е подвела.

А сега накъде? Имам още две неизпълнени желания към себе си, една голяма ретроспективна изложба, придружена от книга, включваща различни периоди от моите търсения и откровения на художник, за това ми трябва само време и ...здраве, останалото ще се случи.

Благодаря на вашата медия за интереса към моята скромна личност, като ви пожелавам, сбъднати мечти и попътен вятър.

 

Видяна 672 пъти
Рейтинг
(2 Гласа)

2 коментара

  • Comment Link Марияна Николова Неделя, 05 Ноември 2017 16:25 коментар от Марияна Николова

    Всеки, който познава Кръсто знае, че приятелството е една особена категория в неговия светоглед. Чували сме го често да казва, че обича да работи с приятели, или ако това няма как да се случи – поне да споделя работата си с тях. Именно в качеството си на негов приятел, а не на художествен или литературен критик, ще споделя впечатлението си от неговата книга.
    Преди всичко в нея има много изкуство – графика, поезия, проза и дизайн. Книгата прилича на скицник, в който със седем черни щриха върху белия лист хартия, авторът ни е казал по нещо важно за историята, за заблудите, за любовта, за откровенията, за живота, за нас българите.
    Осъзнавам колко важно е било присъствието на графичните портрети, на авторите на литературните творби и на историческите личности в учебниците ни, за да останат те в нас за цял живот като едни „опорни“ хора. А за графичните портрети на Кръсто Терзиев критиците са се изказали още тогава, преди 35 години, на неговата първа самостоятелна изложба! Аз само ще се радвам ако един ден видя някой от тези портрети в учебниците на внуците си, защото те казват „аз съм такъв и вярвам в това“, а не „аз мога да бъда всякакъв и не вярвам в нищо“.
    Черното и бялото могат да се окажат най-ярките цветове в сивото ни ежедневие.
    Кръсто, благодарим ти за тази книга!

  • Comment Link Николай Черноземски Неделя, 29 Октомври 2017 23:26 коментар от Николай Черноземски

    Това е книга-мисия, книга с послание, което се опитва да вникне в определителите на българския дух, едно задъхано себе-вглеждане на твореца Кръсто, който дири морала, устоите ни.
    1979 година е преломна за Кръсто, в нея се „случва" изложбата, в която той експонира поместените в настоящата книга графики. Но ето, толкова години от тогава, неспокойната душа Кръстова не се смирява, търси и открива как „да съедини" текстове с образите, за да ни буди, да не ни оставя равнодушни. Този синкретизъм е най-привлекателното за мен в настоящата творба — говоря за книгата в единствено число, защото по своему тя е единна, в нея от един образ се ражда Друг, но на преден план изпъква родолюбието на Кръсто.

    На някои книгата може да се стори мрачна, най-вече със словесната си част. Но, не е мрачна, а съзидателна е тя, защото Кръсто го боли за всички около нас, за настоящето ни безвремие, а най-вече за бъдещето на България.
    През 1883 г. Вазов пише „Линее нашто поколение", където четем
    следното:
    Стресни се, племе закъсняло! Живейш ли, мреш ли, ти не знайш! След теб потомство иде цяло - какво ще да му завещайш?
    Тъжно е, че след 134 години тези думи изглеждат да са написани като за днес, но има хора като Кръсто, които не ни оставят на мира, които търсят как да ни събудят.

Добавете коментар

  • Нови
  • Коментари

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате използването на бисквитки. Повече информация.