fbpx
Неделя, 05 Май 2019 23:39 Written by 
По пътя, след белия облак Кръсто Терзиев

По пътя, след белия облак

Ексклузивно с художникa Кръсто Терзиев

Г-н Терзиев, как стана така, че направихте завой на 360°, за има няма две години?
През последните 27 години повече работих отколкото показвах, това са градусите, които усещате, но да не забравяме, че съществува и завихряне при натрупванията, сега съм във време на преобразуване. Проект 13 е този, който най-добре визуализира дългогодишния период на търсения и откровения. Картините са толкова различни като внушения, че единственият начин да ги покажа е в експозиция по цикли. Дано ми стигнат силите и времето, но ми се струва, че си заслужава.
В живота, както и в изкуството, стилът е единственото спасение за хората, които нямат какво да предложат повече. Обичам сам да преподреждам живота си и когато го направя, да приема новото като моето по-истинско, по-търпимо АЗ. Всичко зависи от това кой какво е открил.

Г-н Терзиев, на този свят много неща са кодирани, как да отразим посланията, с които той ни облъчва?
Едно от тях е красотата, тя е безмилостна със своето магично въздействие, тя се вглежда в теб и не ти прощава нито за миг. Тъй като не можем да променим света, хубаво е да променим очите, с които го наблюдаваме и отразяваме. Това е свободата на твореца, да има непреодолимо желание да трупа начала, а след това да разпилеe многообразието си в картини! Артистът има нужда и от малко лудост, в противен случай никога няма да се осмели да скъса с шаблоните в изкуството и в живота, така че да бъде Той. Животът е като пътуването по магистрала, има изкачвания има и спускания, разумните хора пътуват по нея използвайки и спирачки.
Това са болезнените търсения на художника в мен, неговите странни изкушения и демони, неговата неустоима жажда за недокоснати пространства.

Сега в каква посока ще ни отведете?
През 2014 г. започнах работа по така наречения от мен проект 13, който се състои от 13 цикъла, именно него представих на 60 годишния ми юбилей. Това мое начинание продължи като търсене и през следващите години, картините се множаха, а през май 2019 г. реших, че е време за показването им.
Желаех експозицията да въздейства като разказ, подбуждащ зрителя да разпери ръце за полет... към идното. В цикъла „Ротация“ има мистицизъм и наука, изкуство и декоративност, фигуративност и абстрактност, опознаване и отдалечаване във времевите орбити, код зад който са спотаени много и неподозирани истини.

Г-н Терзиев, изложбата е отразена в прекрасна книга, каталог с репродукции и допълващи текстови внушения.
Книгата, каталог „кръстовизияротация“ тиражирах, като потвърждение на това, че губeх търпение по отношение на самия себе си. Струваше ми се, че така посланията ще достигнат до повече хора и ще оставят културна памет в неусмисленото ни минало и настояще. Това не е някакво объркано духовно състояние или оправдание на човек, чийто търсения са провал, а рестарт на вижданията ми за красота, размисъл за естетиката и визията, размисъл за идното. Чувствам, че нещо трябва да се промени, вече не мога да гледам на нещата, както съм гледал досега, сетивата ми търсят нещо различно. Технологичното настояще, експонира нови хоризонти за откровения и така се родиха 23 широкоформатни картини от цикъла „Ротация“. В тях разсъждавам за смисъла и безмислието, за доброто и злото, за прошката и изкуплението, за пътя на светлината и пътя на сянката, за второто идване на Исус на Земята.

По пътя, след белия облак - Кръсто Терзиев

Г-н Терзиев, къде според вас е границата с добавената реалност?
Аз съм от тези художници, които смятат, че има време за всичко към което душата неистово те придърпва. Спомням си една мисъл на художника Васил Стоилов, който ми казваше... „за един художник е важно не колко картини ще нарисува, а тази която ще премине границата на времето, в която е създадена...“
Тези дни започнах работа и по втората по значимост тема от проект 13 „Пиксел“, в която също са включени 23 картини. Сега остава най-важното - как технологичната матрица да бъде припозната от живописното извеждане и дано старанието ми бъде възнаградено.
Днес живеем в дни, които утре ще наричаме „Доброто старо време“,
внимавам да правя само това, което смятам за необходимо, така че като се обърна назад, да не замитам след себе си.
От опит зная, че красотата се разкрива след най-трудното изкачване, зная също, че всички по-големи открития са плод на способността на хората да вярват – че не са прави!

Kръсто Терзиев е роден на 27 август 1954 г. в град Сандански.
През 1990 г. завършва Националната художествена академия „Николай Павлович“ в София, специалност Стенопис при професор Димо Заимов.
Художник с интереси в целия спектър на пластичните изкуства графика, живопис, монументални изкуства, дизайн.
Автор е на книгите „Кръсто и приятели“ издадена през 2014, „Кръсто1979Черно/бяло“ издадена през 2017 г. и „Кръстовизияротация“ издадена през 2019 г.

Както обича да се самоиронизира художникът:
...какво съм аз, един свободен човек на свободна практика,
над мене е небето, под мене е Земята,
какво повече му трябва на човек... та това е Светът.

Нека му пожелаем нови визуални откровения ...по пътя, след белият облак.

 

Видяна 1141 пъти
Рейтинг
(5 Гласа)

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате използването на бисквитки. Повече информация.