Вторник, 16 Декември 2014 18:15 Written by 

Интервю с г-н Пензов

Г-н Пензов, вече измина достатъчно време около страстите на Пирин фолк 2014 г. , каква е сега вашата трезва оценка?
22 издание на фестивала според мен премина на нивото на 21-то издание, макар, че някои казват, че е било по-добро… като музикална продукция, то е равностойно на предишното издание, но няма открояващ се водещ комерсиален хит, както през изминалата година ,бе „македонско хоро” в изпълнение  на Вили Рай. Като сценична реализация мисля, че беше по-атрактивно с включването на водещите от македонска и сръбска телевизия, а като сценография значително по-добро. Вече трета година международния конкурс за изпълнители на „Пирин фолк” се печели от млад талант. Бих казал, че доказателство за добрия подбор, както и квалитетната безпристрастна оценка на журитата въпреки, сериозната международна конкуренция проличава от факта, че и трите победителки – Кристина Иванова,/2014/, Събина Донева /2013/, Невена Пейкова /2012/ убедително водят в музикалните конкурси в националния ни ефир- „Гласът на България” и „Екс фактор” . Освен споменатите три изпълнителки в тези формати силно се конкурират и убедително се представят и други млади изпълнители от Пирин фолк като , Ати Молова , Дани Чуков, и Ивета Костова, чиято звезда изгря именно на фестивала. Това показва, че Пирин фолк е голям трамплин за бъдещите звездни кариери на младите и талантливи изпълнители. Но това показва и че журитата- подборно и фестивално са „висока летва” и който я преодолее неминуемо жъне успехи в бъдещето.

Какъв е погледът ви към следващото издание на фестивала?
Още от сега започнаха да идват музикални предложения под формата на демо от България и чужбина, а и продължават да пристигат така, че процеса на консултинг, който е тънка работа започна активно. Желание за участие на фестивала заявяват и нови лица , като Антония Маркова, Теодора Бургазлиева, Зоран Ванев,  Арис Стаматхя, Чариция Сава, Аца Ражнелович от Сърбия и други. Надявам се музикалната реколта, която ние събираме до месец април да бъде много качествена и да затрудни подборното жури. Относно формата на фестивала и едноседмичният му формат утвърдилите се мероприятия като Балканска авторска вечер, различни изложби  и дефилета, както и двудневният конкурсен характер на фестивала ще останат и в бъдеще. Единствено ще отпадне конкурса за изпълнителни на автентични македонски песни, поради факта 4e подобен конкурс в рамките на общината съществува и ще предпочетем победителите от него да се включват в фестивала, коeто ще ни спести енергия и ресурс. Ще се опитаме в зависимост от финансовата подкрепа да възстановим и конкурса мис „Пирин фолк”.

Как се популяризира фестивала в останалите краища на България?
Чрез функционирането и разгръщането на фен клубове който сега са 5 в различни краища на страната. Предварително ние им предоставяме песните на МП-3 и те извършват собствена независима класация, която публикуваме на сайта на фестивала. Сайта ни в интернет пространството се посещава от над 5 милиона посетители от близо 40 държави. Трета година вече след прекарване на оптичен кабел ние излъчваме фестивала в ейдж-dи качество за цял свят, което доведе до многото посетители в сайта от света. Тази година в отразяването на фестивала се включиха и три македонски сайта и два руски фотосайта от Москва и Петербург. Може да се каже, че зрителската аудитория на Пирин фолк е между три и пет милиона, което я прави уникална за Балканите. Естествено е, че тя е привлекателна за изява на изпълнителите.

Какъв е ефектът ot Пирин фолк за развитието на туризма в района?
Голям. Не случайно „Пирин фолк” се провежда в първата седмица на септември , когато се открива туристическия сезон. То е пряко ориентиран към развитието на туризма. Мисля нормално.

Хората се интересуват за какво са похарчени парите от бюджета на общинатa, бихте ли направили анализ?
Искам да ги уверя, че парите, които община Сандански отпуска за Пирин фолк- като бюджет, въпрос, който се решава месец януари и февруари всяка година се харчат най-пестеливо и ефективно. За сравнение ще посоча, че в България останаха само два големи фестивала – Бургас и морето за поп музика и Пирин фолка за авторска  музика на фолклорна основа, който е най-големият балкански фестивал. Ако за Бургас и морето се харчат три пъти повече пари, от богата община, като Бургаската- той произвежда 12 песни, които минават една вечер, като конкурс, записват се на видео запис и след няко и друг месец се излъчват по-някоя телевизия. За сравнение със скромния бюджет на Пирин фолк сравнен с другия фестивал  се реализират около 40 песни, които участват в два конкурса, а фестивала се излъчва директно в национален ефир и за цял свят. Сами разбирате, че сравненията говорят за огромното преимущество на нашият фестивал като разход на средства. Пирин фолк е фестивал, който се обезпечава от бюджета на малка община като Сандански и бюджетните пера са разнищват от общинските съветници на сесия. 22 –то издание на фестивала струваше близо 120 000 лева. Надявам се, следващото издание да бъде по-добрe обезпечено. Около 50 процента от средствата отиват за теливизионна, спътникова, сателитна и интернет реализация. Около 10 процента струва музикалната продукция, което е крайно недостатъчно.  Искам да посоча, чe ако нямаме подкрепата на хотелиерската и ресторанска гилдия от града сами разбирате, че толкова мащабен фестивал с над 250 участника е трудно да се реализира.

В този популярен още от началото формат на фестивала, има ли потенциал за развитие?
Разбира се че има, но това е свързано с финансов ресурс. Свързано е с държавна подкрепа от страна на Министерството на културата, която за сега не съществува. За сравнение ще ви кажа, че един подобен фестивал в малка Р Македония като Валандово, дава награден фонд 20000 евро първа награда, 15000 евро втора награда и 10000 евро трета награда, осигурени от Министерството накултурата. В сравнение с нашите 2000 първа награда, 1500 лева втора и 1000 лева трета награда, сами разбирате разликата е огромна. Геройство е от страна на община Сандански и нейното ръководство, че с толкова пестеливо използване на бюджетни средства е постигнало такава огромна популярност в страната и особено в чужбина.

Някои гласове в интернет се изявяват под девиза”да си върнем „Пирин фолк” и да го спасим от Валентин Пензов”, как ще коментирате това?
•    Пирин фолк е голям фестивал, а както е известно за големите фестивали спасение „дебне от всякъде”. Под разни девизи се изявяват двама тримa, един особено е активен, поет от Благоевград- военен пенсионер, който на база многото си свободно време създава грешни впечатления на интернет аудиторията. На тях ще им отговоря. Пирин фолк никога не е бил техен, за да си го връщат – той е на община Сандански, въпреки, че като наименование и първа реализация е основан от Валентин Пензов, но идеята на фестивала идва една година по-рано, от провалилият се тогава Пирин фест. Точно тези, които провалиха Пирин фест ги моля сега да не ни дават акъл. Зад тях стои една провалила се софийска строителна компания, която доведе като организатор нa фестивала от 200 хиляди тираж за 2 години до 2000 тираж, поради некадърното си управление на марката. Когато поех фестивала като директор през 2008 година рейтинга му беше около 10 процента от потенциала, заради предрешеността и цирковете, които се разиграваха на сцената на Летния театър. Сега без излишна скромност ще кажа, че творците и изпълнителите повярваха на фестивала и той е все по-привликателна сцена за тяхната проява и реализация, което личи от това което казах в началото. Неговите изплнители са водещи в музикалните конкурси на България. А около 20 процента от националния ефир това е музикална продукция от фестивала.

Вие като музикален директор оптимист ли сте за бъдещoто развитие на фестивала?
Убеден съм, че фестивала има още много не използван потенциал за развитие, но зависи от подкрепата както и на общинското ръководство, така и на санданската общественост и особено от културната общественост на България.

Видяна 1843 пъти
Рейтинг
(0 Гласа)

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате използването на бисквитки. Повече информация.