Топ новини
Вторник, 26 Август 2014 23:52 Written by 

Човек е мярката… за всичко - Интервю с художника Кръсто Терзиев

1. Господин Терзиев, град Сандански е родният ви град. Какво ви връща назад във времето и какво ви отпраща напред, там при търсещите хора?
Родил съм се около 8 часа сутринта на 27 август в санданската болница през далечната 1954 г. за радост на моите родители Илия и Василка Терзиеви. Записали са ме с името Кръсто, На моя дядо по майчина линия Кръсто Миленков. Като поотраснах, разбрах че имам по-голям брат, което си беше много добре, имаше кой да ме пази от по-големите, а и кого да мъмрят за моите бели и грешки. Разбрах и че съм първото новородено дете в ТКЗС Сандански, по колелото подарък, тогава започнах и да усещам светът около себе си.  Казваха ми, че съм доброто дете, но май брат ми беше.
Строеше се нещо, ама аз не го разбирах, казваха, че е ново. Май се бях родил във време на градеж. Волно, безгрижно, самотно и различнобедно детство. Спомням си остриганите глави, телешки такива в казана, сини гуменки, играта на стотинки и криеница, животни в двора на старата къща и онзи вкусен хляб с олио и червен пипер. За купоните няма да си спомням, бях малък, не разбирах от планова икономика и сигурно споменът ще ме подведе. Спомням си първия хладилник, марка «Мраз», така и си остана първи, за телевизор още не ни беше дошъл редът. На колата, джинсите, цигарите с филтър, касетофона им казваха, че са влияние от Запада, но след време се оказа, че не ни бил дошъл редът. Това е моето припомнено детство, където времето е спряло отдавна, онази виделина, която моделира начало. В Сандански са роднините ми, съучениците и част от приятелите ми, в Сандански съм аз,  моето детство и моето утре.
През годините имах възможност да реализирам доста проекти в родният ми град и Санданска община някои от които съществуват и до днес. Силен спомен е проекта за Селскостопанския техникум, РПК Пирин и участието ми в екстериорният проект за Мелник през 1987 година и много други. Родното място има онази магична сила да те връща към началота, да те обагати в днешният ден и отпрати там където ти е мястото… място преопределено от съдбата.

2. Господин Терзиев, през 2006 година Вие участвате в Национална изложба Изкуството на българската книга. От каталога на изложбата разбирам, че темата е графична концепция на вестник Санdanски и дизайн на книга с автор музиковеда Венцислав Димов. Това ли беше вашето предложение за участие или имахте и други.
Токова беше решението на комисията, аз бях предложил четири комплекта учебници и учебни помагала на издателство Просвета – София, както и оформления и илюстрации към книги, тук трябва да отбележа че национална изложба на книгата се случваше след четиринадесет години прекъсване, през този период се бе натрупал огромен потенциал и енергия. Изложбата бе завладяла всичките етажи на сградата на улица Шипка 6 и усещането бе като усещане за празник… Празникът на писаното слово.
Вестник Санdanски бе един издателски проект на ТерАрт, замислен от години и реализиран през 1993/1994 година с партньорството на Община Сандански. Започвахме нещо ново, чувствахме че е добро, нещо различно, носещо промяната.

3. Разбрахме, че за 60 годишния си юбилей подтготвяте издаване на книга с работно заглавие Кръсто и приятели. Бихте ли ни казали нещо в аванс, нещо от кухнята.
Започнах това издание като юбилейна диплянка, листовка или нещо такова, което да придаде различие на това, което си бях намислил, като изненада за моите приятели. Постепенно тази идея прерасна в нещо друго приличащо повече на книга, но така е при нас, художниците, едно започваш върху бялото платно, съвсем друго се получава... и това му е хубавото.
Документацията слизаше няколко пъти на пода, докато в един момент си седеше там долу в очакване на моето любопитство... обичам я тази компания. Явно отдавна не бях я преглеждал тази моя спътница, тъй като намерих забравени рисунки, вестници, книги, списания, и знаете ли кое ми беше най-любопитното и кое поглеждах първо или се мъчих да си припомня... годината. Разгръщайки ги, се връщах там, където беше то... времето, с цялата си автентичност и неподправеност. Оказа се, че моят живот, личен и различен, е живот на...Кръсто и приятели. Благодаря ви, че ви има!
Издаването на книга си е цяло предизвикателство. Най-приятна е в началото и най-напрегнато е в края, останалото си е доста сложна робота, изпълнена с проблеми, някои доста трудно решими. Има рутинна робота, има проектантска работа, има творческа, има всякаква работа. През годините издадох много книги с различна насоченост, някои доста сложни, други не чак толкова. Няма да забравя очите на авторите, когато се появяваше сигналната бройка или тираж. Очи, пълни със светлина, приличащи на очите на Космоса, онази светлина послание, която изпращат само звездите. Никой не може да създаде това, което съществува само по себе си, но може да направи така, че то да започне да съществува и за останалите. Книгата е онази светлина, която векове осветява душите на духовните хора, онази сила, която съхранява движението на времeто. Пътят на този интелектуален продукт, наречен книга, е магичен, в повечето случаи с несъзрян край.
Този път беше различно, ставаше дума за мен и моят свят на… Кръсто и приятели. Реших че книгата най-добрe ще звучи със силата на спомена, оценката на времето и фотодокументалността, все неща които няма как да бъдат подменени. Но стига толкава, нека има и изненади.
    
4. След тридесет и пет години се решихте да направите изложба, втора самостоятелна, ще покажете Кръсто…, такъв какъвто го познаваме или онзи различния.
Есента на 1979 година бе първата ми самостоятелна изложба в Благоевград, открита от проф. Асен Василиев, човека, който първи ми разказа за старите майстори зографи, за техниките, които са използвали, и скритите им тайни/тайнства. Добре ме е дарявала съдбата, след като е позволявала да черпя директно от извора, а няма по-дълбок извор за този занаят от този на Бай Асен Василиев.
През 2014 година ми омръзна битката с хладилника и сметките, моите неспечелени битки и реших да проверя къде се намира художника в мен. Проекти има, трябва подбор и време, не зная защо но заживях с мисълта за тринадесет картини, толкова не съм рисувал за години. Този път си обещах, че каквото реша, ще го реализирам, пък и нещо напира в мен, онова познатото за хората от моята професия.
13 число ми носи същото като 14, 15, 16... добре ми е, върви ми, успявам. Страшно е, когато си се захванал с много неща, но още по-страшно е, ако не си се захванал... онова нищо, което е съществявало преди времето на Големият взрив състояние на абсолютна тишина... времето, когато не е съществувало дори времето. Изложба ще има… на 26 септември от 19 часа на едно специално място между блок  2 и 3 – БАН.  Тринадесет платна, от тринадесет цикъла.

5. През тази година реализирахте много различни проекти, разкажете ни нещо повече за тях.
2014 за мене бе добра година. В началото и финализирах два проекта под егидата на Юнеско, проектирах научна конференция на БАН за проф. Иван Батаклиев в Пазарджик, подготвих за печат учебни помагала и учебници на издателство Просвета и издадох няколко книги.
Няма по голяма радост за един автор от това да остане насаме с творенията си, да ги огледа от всички страни, да го докосне нежно и да помълчи с натежала глава. Тайнство, случващо се в душата на твореца. Някак си времето не пропуска да възнаграждава усилията за различие на тези хора, да им даде от своята светлина и мъдрост, да им даде възможност да повървят заедно.
Наскора намерих една непубликувана рисунка на Яне Сандански рисувана през 1979 година. С огромно удоволствието я подарявам за вашата виртуалната галерия. Нека незабравяме думите изречени от войводата …Робът се бори за свобода - свободният за съвършенство.

Видяна 3605 пъти
Рейтинг
(6 Гласа)
  • Нови

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате използването на бисквитки. Повече информация.