Магнетизмът в творчеството на художника КръстоТерзиев
ИНТЕРВЮ
Господин Терзиев, през 2019 представихте своя проект „Ротация“, в Новата градска галерия на град Сандански. Проектът бе включен в празничната програма за честванията на 107 години от освобождението на Свети врач. От дистанция на времето какви спомени предизвика показаното след 40 годишното Ви отсъствие от културния живот на града?
Когато представих проект „Ротация“ през 2019 г., аз се огледах и се замислих – изненадата, която видях в очите на хората беше всеобхватна в многопосочието си, те преживяваха представеният проект като нещо различно и притеглящо със своята загадъчност. Всеки си имаше своя избор на картина/картини, събудила душата му, и тогава разбрах, че живеем живота си, за да бъдем докосвани.
2020 г. за всички нас бе една различна година, година на рестарт на страховете, година на очакваното/неочаквано. Как Ви се отрази затвореното пространство на Пандемията?
Човешките действия са мотивирани от две въздействия, страх и любов, две думи, изречени все на езика на душата, които не се нуждаят от превод. Проглеждайки в непрогледното преодолявах енергията на ентусиазма и възбудата, спусках се в пространство на дебели сенки от духовната реалистичност. Стимулирах енергията на ентусиазма и възбудата, която придаваше смисъл на търсенията ми, за да изпитам чувството на любов, щастие и радост. Щастлив съм че се докоснах до неща, които никой философ не желае да коментира. В началото на 2020 г. завърших два учебника, поръчка от издателство „Просвета“. В този отрязък от годината имах нужда и от малко време за преосмисляне на случващото се: да прогледна в неизвестността, с която времето ме даряваше. Слава богу, че около мен щъкаха внуците, всеки един от тях със своята харизма. Животът си знае работата, има забързани мигове, има забавени мигове, има и пространство, лишено от напрежението да преживяваш предизвикателствата, такива каквито само то може да ти предложи. Аз съм мечтател, който жадува да проникне в божественото, стремя се към сливане и опознаване на Всемира. Съвременният човек отвори кутията на Пандора, от която изскочи и дигиталната-виртуална реалност, така че не зная какво ще бъде моето присъствие в битийността, но вярвам, че е за добро. През септември 2020 г. финализирах цикъл „Пиксел“, стара мечта – вторият от проект 13. Картините присъстваха със своята виртуално-дигитална битийност, смес от футуристична пост-фантазия и абстрактна символика. Аз съм свободен артист, не следвам стъпки, няма и коловози, по които да вървя, няма и предели в моите внушения. Целта на проекта е да се популяризират най-новите научни открития, да се поощрява прилагането на идейните различия в духовната сфера, да се изграждат мостове между художници от различни поколения, да се промотира почувстваното/несподелено.
Никога досега не ми се е случвало да работя върху проект, замислен за по-късни времена, тази година така се случи, започнах юбилейно албумно издание с работното заглавие „По същото време“, издание - формат монографично с около 2000 илюстрации, показващо целия период на творческата ми активност. Сякаш така е било писано - да повървя преди съдбата и желанията ми.
А сега накъде?
Желая да покажа себе си така, че другите да ми повярват, това чувство ме съпътстваше и провокираше през целият ми съзнателен живот на художник. Философските разсъждения, които използвах за основа на моите търсения целяха да дадат нова рамка, в която картините ми да разкрият границата между действителност и фантазия. Участието ми в тази субективна реалност има една особеност – да провокира индивидуалното самосъзнание. Отношението между действителността и въображението е смислоизвеждащо, в него се съсредоточават емоции, ефекти и всички други качества отнесени към действителността на търсещия различното/непознато. Разказвайки с картини се превръщах в нещо различно, създавах някаква нова система
на възприятие, но и продуцирах себе си в промяната, която да въздейства на външният свят, като го преобразува. Работя с любов към красотата и възлагам всичките си надежди на нея.
