Време и книга за равносметката
Идва такова време, независимо с какво се занимаваш и въпросът какво си направил с живота си и нещата в него и докъде си стигнал, по някакви незнайни свои пътища, се намества в главата ти и докато не му отговориш, не те оставя на мира ни денем, ни нощем.
Този въпрос е особено важен за пишещите хора, особено когато не са в първа младост. Тогава, както пише Андрей Германов в своето велико стихотворение:
Че след едно неотвратимо лято
във есента прохладна, нейде там
ще дойде оня страшен ден, когато
със себе си ти ще приседнеш сам
и, в миг разлистил старата тетрадка,
ще сбираш стих по стих и къс по къс –
една любов, като въздишка кратка,
един живот, като въздишка къс.
Любознателните читатели от град Сандански, колкото и малко да са те, познават творчеството на своя съгражданин Славчо Симеонов. Той има рядката съдба да е публикувал почти всичко, което е написал, независимо какво и колко му е струвало като време, нерви и средства. Но тази книга е наистина книга за равносметка, защото в нея той е събрал не само няколко известни свои поетични и прозаични творения, но се е върнал в ранната си младост и в учителските години из Малешевските селца, за да ги опише така както са останали в паметта и сърцето му – с неповторимата природа и неподражаемите свои герои и които са изчезнали отдавна там, където за всички и за всичко се намира място. Може би затова книгата носи не особено изразителното заглавие „Завръщане”, завръщане при хората от Малешевието, такива каквито са били в началото на 50 години на миналия век.
Но тази книга ще развълнува читателите, чиито предци са им разказвали интересни случки с хора и за съдбите им. Те се намират в няколко раздела – „Гласове от Малешово”, „Македонкината воденица”, „Срещи”, „Пътеписи”, „Публицистика”, и накрая, разбира се, „Стихове”.
Ще се въздържа да преразказвам съдържанието им, макар че тази идея е доста изкусителна, и нека всеки читател сам открие тези творения на Славчо Симеонов, които най-много ще му допаднат, особено ако по един или друг начин е свързан с Малешевието. А и с града си – Сандански.
Искам специално да отбележа съвършената работа на екипа по предпечатната подготовка и печата на книгата, който създаде, под зоркото око на автора, едно малко в полиграфическо отношение бижу.
Преди няколко години Славчо Симеонов ми разказа една красива история за баща си Симеон Скелидов, която е описал в книгите си. Седял си дядо Симеон на слънчице пред къщичката си на „Соколова скала”, а между него и слънцето прошумяли няколко момичета, хубави, млади, неотразими като шепот на пиринска вода. Дядо Симеон им се радвал с насълзени очи и въздъхнал:
- Господи, Господи, защото като ми взе силата, не ми взе и очите?!
И в тоя час сега, когато Славчо Симеонов е още в силата си и Господ не му е взел не само нея, но и очите му, какво друго да му пожелаем освен една нова книга.
Да му пожелаем да разтърси здраво „брашнения чувал” на младостта си, за да изпаднат от него поне още няколко истории и стиха за следващата му книга!
