Тези дни всеки от нас ще намери път до света обител. Ще тръгне към Божия храм, воден от таената в сърцата ни вяра или от полуосъзнат копнеж по Бога. Ще прекрачим неговия праг, за да отворим душите си, да благодарим, да се помолим, да установим връзка с Него. Ще поздравим с лек поклон, ще се прекръстим и запалим свещ, нашата жертва пред Бог и символ на Христа и на светлината, която Той донесе на света. Кой където има възможност, нека да го стори и да знае, че всеки ще е добре дошъл в дома Му.
Ако се намирате някъде около столицата на Втората българска държава, Търновград и неговите околности, имате възможност да изберете сред множество църкви и манастири, в миналото били средища на духовен и културен живот, съхранили множество исторически книги и паметници на българската средновековна история история, а днес просто символ на християнската православна вяра.
Едно от местата в търновския край, което ме плени с простотата и уникалността си е Къпиновският манастир "Св. Николай Чудотворец", разположен на брега на река Веселина, на 16 км южно от Велико Търново. Невероятно е, че това място съществува, намира се в непосредствена близост до основен път E79, но в същото време е някъде високо, горе, стои непоклатимо над всичко дребно и земно. Един от стожерите му е вековният дъб в манастирския двор. Светата обител е основана през 1272г. по времето на цар Константин Асен - Тих (1257 – 1277г.), а надпис върху апсидата на днешната манастирска църква ни съобщава, че в същата година тук е бил съграден храм "Св.Троица". Манастирът е просъществувал в този си вид до първото му опожаряване при падането на Търново под турска власт. В следващите тъмни векове Къпиновският манастир е опустошаван, опожаряван и възстановяван на няколко пъти. През 1794г. за кратко тук игумен е бил Софроний Врачански, доненсъл копие "История славянобългараска", на която монасите направили препис. През 1835г. селяните от близките села измолили разрешение от турските власти за построяване на днешната църква "Св. Николай", а 50 години по-късно братята Теодоси и Кесарий Хорозови от град Елена, даряват средства за построяването на жилищните постройки. Липсата на султански ферман, наложило преустройството на храма да се извършва през нощта, а за да изглежда старинен, умишлено го опушили. В епохата на българското Възраждане Къпиновският манастир е играл важна роля - просветителско средище с килийно училище и революционно огнище за подготовката на Априлското въстание. През освободителната Руско-турска война край него се водила голяма битка и костите на загиналите руси днес почиват в светата обител.
Ако сте някъде наоколо и по празник посетете Къпиновския манстир. Тук монасите са се оттеглили от света, за да служат изцяло Богу и службите се изпълняват тъй както повелява канона на православното богослужение, в три кръга: денонощен или ежедневен, обхващащ службите в едно деноно¬щие, седмичен и годишен. Денонощният кръг започва с вечерня¬та, защото според древното леточисление денят започва от вечерта. Следват малко и велико повечерие, полунощница, I, III и VI час, литургия и IX час.
https://sandanskinews.com/index.php/snews/new/bgnews/item/1656-predstoi-edin-ot-nai-svetlite-hristiyanski-praznitzi-vazkresenie-hristovo#sigProId0d1c1a09ec
