Топ новини

град Мелник

град Мелник
 

"Далеч от теб, миражен Мелник, душата е задръстена с предмети..."

Град Мелник представлява една епична поема, отразяваща по един самобитен начин историята ни. Днес той е още несъмнено една величествена и вълнуваща старина - ЛЕГЕНДА НА ВЕКОВЕТЕ. Тук цари една необятна симфония между природата, могъщо и плодотворно, както божествените творения, отразяващо многообразие и нетленност.

Природният и архитектурен резерват Мелник, се намира в югозападна България, в склоновете на Пирин планина, където времето не е успяло да заличи историческият почерк, отразен чрез фантастичната природа, средновековните руини и оцелялата възрожденска архитектура. Разположен от двете страни на събиращите се в горния му край Роженско дере и с месеци пресъхващо корито на рекичката към Кърланово, той е достъпен единствено от юг, където тече левия приток на Струма - Мелнишката река. Растителността е преходно средиземноморска.

История

Изследването на откритите случайно или при разкопки антични паметници показва, че през I - IV в. тук се е развивала култура със самобитен облик, въпреки влиянията от Гърция и Рим. Селището от това време е обитавано от траки, от племето меди. Навярно то е унищожено и обезлюдено в периода на големите нашествия и етнически промени на Балканите. Липсват следи от живот на територията на града през средновековието до включването на тези земи в пределите на Българската държава 846 г. Изглежда, че славяните, които са се препитавали със земеделие и скотовъдство, са предпочели да живеят от началото в равнинните околности на Мелник. Едва във втората половина на IX в., след утвърждаване на християнството като държавна религия и на славянската писменост, на югозападните български земи се отделя значителна роля в обществения и културен живот. Създадено е българско селище със славянско наименование - Мелник, което поради важната си стратегическа позиция бързо нараснало като един от най-значителните постове в системата на държавната отбрана на границата с Византия.

През втората половина на IV в. Мелник постепенно запада. Той не е вече център, както по времето на Алексей Слав, а гравитира към Сяр, Струмица и Велбъжд. След 1395 г. и смъртта на Константин Драгаш неговите земи, в точа число и Мелник, са присъединени към османските територии. В размирните години на руско-турската война от 1768-1774 г. Мелнишкия край, заедно със съседните области на Петрич и Сяр, както и почти цяла Македония страдат от терора на местните турски управници и от нападенията на албански разбойнически банди. Така през епохата на Възраждането Мелник се превръща в център на борбите за българска просвета, църква и за национална свобода.

В Мелник израстват забележити титани на българщината.Тук се е учил големият народен будител отец Неофит рилски, който съставя първия гръцко-български речник. През 1873 г. се основава българско училище. Населението му се увеличава, въпреки, че след 1909 г. то започва да намаля. След освобождението на България от територията се откъсват цели области. В Мелник се разгаря национал-освободително движение за присъединяването на тези покрайнини към България.Съдбоносни и трагични се оказват Първата и Втората и Балански войни за град Мелник.През 1912 г. каймаканинът на Мелник, Кязим бей арестува 27 най-изтъкнати български патриоти от Мелник и околните села между които и гръка Мануил Кордопула и ги разстрелял в местността "Грозни дол". Градът е потресен. Горят черкви, къщи, всичко, което не може да устои на огъня.Новият и бързоразвиващ се Свети Врач /Сандански/ заместил запустелия Мелник като стопански и административен център.

Из "Ирин Пирин"
Мелнишки вечери на  поезията

Галерия:

Видео:

Видяна 2586 пъти
  • Нови
  • Коментари

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате използването на бисквитки. Повече информация.