Град Сандански...! В историческите и географски речници, в етимологическите и литературни справочници, в стихове и стихосбирки срещу неговото име ще прочетем редица определения. Той е „южен", „топъл", „слънчев", „град на Спартак и Яне", „дете на изгнаници клети", „столица на мрамора", „една от входните врати на Републиката", „сияйна дъга многоцветна", която „държи слънцето на длан" и пр. и пр.... И тези определения вероятно са точни, щом са казани от историци, географи, поети, писатели, превърнати в песен и изпети от народа.
Но, пътят на всяка песен е дълъг. Той се изпълва с достойнство, дори и с гордост, след като се преодолени много трудности и са... преглътнати още повече горчилки.
Жителите на Града мечтаят да живеят с достойнство във вековете...! Защото са наследници на гордия тра¬киец Спартак, символ на човешка правда и мъжество в цяла Европа. Защото в тяхното минало и настояще са вградени имената на древните, със световна известност, лечители Козма и Дамян. И защото са рожба на съзидателната вяра и трудолюбие на българина, устоял на всички житейски бури през вековете.
Днес загрижените му стопани и техните деца и внуци помнят и съхраняват като божествена реликва думите на дядо Вазов: „Че и ний сме дали нещо на света...". Знаят, че България е в Европа още от времето на богомилите и Кирила и Методия, от времето на десетки български учени и творци със свой принос в нейната съкровищница. Знае го и самата Ев¬ропа. Това е Истината.
Ще намерим ли отново себе си, за да не се срамуваме от идните поколения? Такъв е големият въпрос на времето, в което Живеем. Той стои и като поръка към всеки санданчанин.
Сл. Симеонов
