На Светите Безсребърници Козма и Дамян
Разсъждавали ли сте върху излъчването на човешките очи? Оглеждали ли сте се в техните разширени зеници? Не знам. Но знам, че всеки божи ден те се срещат с нас. За да ни погалят, да ни стоплят, да ни съдят, за да ни разстрелят дори...! Или да ни отминат с безразличие, макар че ни виждат много добре.
Те, човешките очи са различни, затова и цветът им е различен. За лекаря са анатомичен орган, за твореца – слънце. За обикновения човек – светлина, топлина, честност, вярност, искреност, стремеж... Но без нито една от характеристиките им светът не може да съществува.
Аз ги търся и в усилните дни, и в будните ми нощи...
Влизам в една от светилниците на град Сандански. В манастирчето Св. Св. Козма и Дамян. Няколко посетители с миловидни образи палят свещи, или са свели чела към пъстрите килими, с които е застлан мраморния под. А отвсякъде очи, очи, очи на светици и светци, които галят с благ поглед душите ни. Вървя по улиците на родния ми град. И пак очи, очи, очи ме срещат с топлина и вяра в бъдното... Сред тях искрят и очите на Светите Врачове Козма и Дамян.
Козма и Дамян. Техните погледи дават здраве, упование и надежда на страдащи хора от цяла Южна Европа и Азия, като обикновени мъдри лечители и като смели хирурзи – родоначалници на трансплантацията на човешки органи. Срещаме ги и тук, на наша земя, привлечени от добрия климат. В очите им блестят оптимизъм и вяра, които окрилят Доброто. В тяхната лечителска дейност няма слънчеви болници и обзаведени със съвременна техника лекарски кабинети. Но тук се стичат страдащи от всички страни и намират успокоение на болките си. Природата, климатът, богатството на лечебни билки и минералните води са онзи Божествен арсенал, който използуват те всеки ден. И Добротата, вярата в бъдещето, която излъчват очите им, стоплят болните и ги връщат към нормален живот. Затова те са истински Врачове (лекари). За благородната им дейност, не решения на църковни институции, а народът ги е канонизирал в Светци.
И в наше време коленичим пред умове и ръце, които са спасили живота ни, дарили са живот на наши близки, които ежедневно облекчават страданията на хората. Но има една чудодейна, дълбоко човешка разлика между начина, по който са го правили Светите братя и начина, по който го правят съвременните медици. Тях, Козма и Дамян, народът ги е наричал и ги нарича „безсребърници“. И колко е логично! Та може ли да се определи цена за дейност, която спасява Човешки живот?! Обидно е хората, които лекуват, да се оценяват с монети. Тяхното деяние е духовно и велико. Не бива да носи белега на метала и хартията. Така мисли Народът.
Братята безсребърници не са могли да живеят без някакви доходи за насъщния дори. Но не са поставяли ценоразписи за своите услуги и не са изправяли пред въпросителни хората – да кажат или не болката си пред тях...
Стоя и се вглеждам в очите им. И ми се струва, че и сега, когато са незабравима летопис, когато са се сраснали с основите на тази малка обител, не случайно наречена с умалителното съществително „манастирчето“, когато са се вкоренили в стволовете на вековните чинари и дишат с росата на зелената морава, моята преклонна възраст смъква от старческите си рамене болести, страдания и мъки. Очите ми се сливат с техните вярващи в Доброто погледи с упование и надежда.
Упование и надежда! Нека ги видим в осанката на Светите врачове и в гледеца на нашите съграждани, устремени към бъдното. Ето неугасналите зеници на съсухрена старица, върху треперещите длани на която капе разтопената свещ, но тя не усеща горещите капки восък; светлите като пирински езера очи на нейното внуче; огненият пламък в образа на безработния труженик с набраздено от тревожни мисли за насъщния чело или устременият поглед към делото на дарителя... Отвсякъде лъха и болка, и вяра за по-добро бъдеще на род и родина, на родния град.
Сядам под вековните чинари на манастирската поляна и ми се струва, не, наистина виждам осанките и чувам шепотния глас на Светите Врачове. Черни са одеждите, но излъчват светлина! Божествени са словата им, но са Земни...
„...Свещена е вашата земя. Благороден дар от Бога е вашият климат. Който иска да оцелее в този блуден и болен свят, нека дойде тук, не само със своите болести и проблеми. Нека пристъпи прага на тази обител със своя честен образ и готовност, с дан за Доброто на хората...“
Тихи и кротки, думите им галят челото на Пирин, шептят във водите на Бистра река и нежна Струма и осеняват пътеките на поколения честни люде, вградили себе си за Доброто на вселената... Или линчуват личности и касти, тръгнали да обсебят града, да присвоят природните му богатства и труда на хората за лична изгода.
Подухва свеж пиринец и разпилява белите коси на братята лечители. Но ТЕ остават в паметта на живата и нежива природа и покълват във всички времена и епохи, като малки оазиси между Струма и Пирин, като свидетели на злото, но и на Доброто, което е създало малкия градец.
Преживял природни и човешки земетръси, погроми и пожари: Дезудава, Партикопулис, Свети Врач, Сандански върви в каналите на историята, която прегазва безличните, безскрупулните и издига на скромен пиедестал Човеците, борците за свобода, съзидателите, жителите на града, които са вграждали и вграждат себе си в калето на неговото бъдеще.
Ние се вглеждаме в техните очи и питаме:
Що да сторим, за да надмогнем натрапващите ни се злини? Как да омилостивим и приземим високомерието и алчността?
Питаме!
И мечтаем!
Да имаме очите, сърцата и ума на Светите Врачове. Да намерим точната диагноза за разумно и ефективно лечение на нашето болно време.
Сл. Симеонов
