Чиста природна среда, наличие на защитени природни територии, мек климат, изобилие от минерални лечебни води, богат селскостопански хиндерланд, даващ екологично чисти храни и още много други благоприятни фактори определящи възможността за развитие на еко туризъм в град Сандански и околностите.
Най-голям принос за развитието на този вид туризъм има Пирин планина и в частност Национален парк „Пирин”. Той заема значителен дял от красивата Пирин планина, която славяните при заселването си оприличават на своя бог Перун и чието име е в основата на съвременното й наименование. В исторически план границите, режима и управлението на територията на парка са претърпели редица промени. На 8 ноември 1962г. е обявен Народен парк „Вихрен” със Заповед на Главно Управление на горите при МС. Площта му е 6 212 ха и обхваща най-високите части на Демянишки и Вихренски дял на Пирин планина. През 1974г. със Заповед на Министерство на горите и опазване на природната среда, той е разширен и преименуван на Народен парк „Пирин”. Важна година в историята на управлението на парка е 1979 г., когато се сформира самостоятелна Дирекция към Министерство на горите и горската промишленост, със седалище в гр. Банско. С приемането на Закона за защитените територии през 1998 г. на парка се определя статут на национален парк и той преминава на пряко подчинение на Министерство на околната среда и водите. Площта му е 40 332,4 ха. Тя е изключителна държавна собственост и граничи със седем общини на област Благоевград - Сандански, Струмяни, Кресна, Симитли, Разлог, Банско и Гоце Делчев. В територията на парка попадат два природни резервата. Резерватът „Баюви дупки - Джинджирица” е един от най-старите в България. Обявен е през 1934 г. с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977г. е обявен за биосферен резерват по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Резерватът „Юлен” е обявен за такъв през 1994г. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми и красотата на всички форми на алпийския релеф. Поради своя уникален природен комплекс от 1983 г. НП „Пирин” e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.
Национален парк „Пирин” се характеризира с разнообразна горска растителност – черна, бяла мура, клек. Билните части на планината са заети от алпийски пасища. Сред тревните видове особено характерни са еделвайсът, пиринският чай, божурът, омайничето, игликата и други. Животинският свят е представен от, диви кози, диви свине, сърни, мечки, вълци и др. От влечугите се срещат усойница, пепелянка и някои видове смокове. От птиците са характерни глухарят, скалолазката, алпийската гарга, снежната чинка, алпийският бързолет, балканска чучулига, див гълъб и др. В езерата и реките се въди балканска пъстърва.
На територията на парка са обявени и някои прирадни забележителности: водопадите Демянишки скок, Юленски скок и Бъндеришки скок, осем вековни дървета – Байкушевата мура, три черни мури, три бели мури и един бял бор.Паркът се управлява от специално създадена дирекция „Национален парк Пирин”. В южния дял на Пирин планина са ситуирани 8 хижи и 4 заслона.
Като еко маршрути с изходен пункт град Сандански могат да бъдат посочени:
Гр. Сандански – хижа „Яне Сандански” - по продължение на тази пътека са ловно-рибарската хижа, водно-силова каскада „Пирин”, летовище Тремошница, местността Попина лъка, старата и новата хижа Яне Сандански, Попинолъшки водопад, обявен за природна забележителност.
Хижа Яне Сандански – Хижа Каменица - къс преход, минаващ през местност Туричка черква, в която влашкото племе турици са направили църква, откъдето произлиза и името на местността, река Беговица, река Сърчалийца, местностите Долен разкол и Меча поляна.
Хижа „Беговица” – хижа „Демяница” – преходът е 5-5,30 часа.
Хижа „Яне Сандански” – хижа „Вихрен”
Хижа „Беговица”- хижа „Вихрен”
Сандански – връх „Синаница”
Сандански – Мелник – Роженски манастир
Мелник - Рожен – Златолист - тази еко пътека е направена по европейски проект за изграждане и поддържане на пешеходен маршрут в защитена местност Мелнишки скални пирамиди и може да се обходи за около 4 часа и половина. От Мелник може да се стигне до Роженския манастир и оттам до село Златолист, където се намира църквата на Преподобна Стойна. От Златолист еко пътеката води отново към Мелник. Екопътеките са укрепени само с природни материали с перила от дървен материал на опасните места. Направени са стъпала, пейки, беседки, огнища.
Попинолъшки водопад - намира се в Южен Пирин. Водопадът е разположен на 18 километра от град Сандански в местността Попина лъка. Попинолъшкият водопад е висок 12м и се намира на 1230 метра надморска височина, разположен по течението на река Башлийца на стотина метра над сливането й с река Сърчалийца, които заедно дават началото на река Санданска Бистрица. На 11 октомври 1965 година е обявен за природна забележителност.
Биосферен резерват "Али ботуш"
Разположен е в планината Славянка (известна като Али ботуш) и обхваща земи в землищата на село Голешево, община Сандански и селата Парил и Нова Ловча, община Хаджидимово с различна надморска височина, варираща от 1140 до 2212 м (Гоцев връх). Резерватът има типичен карстов релеф – срещат се кари, понори, пропасти, ями, пещери. Уникалността на планината се дължи изключително на нейното растително богатство. Въпреки карстовия си характер и безводност почти през цялата година, планината представлява истинска цветна градина, дало повод да бъда наричана също и Китка планина.
"Али ботуш" е обявен за резерват с цел да се запазят уникални реликтни гори от черна мура, черен бор, борисова ела, богат растителен и животински свят с множество редки и застрашени растителни и животински видове. Разширяван неколкократно, в момента общата му площ е 1628 ха. В резервата се намира и най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров. Поради уникалната си геология и климат, районът е съвременен център за формиране на нови видове растителни съобщества, богат на ендемични и редки растения.
Животинският свят също е много интересен и разнообразен, представен главно от средиземноморски и субсредиземноморски видове. Славянка е едно от най-важните орнитологични места в страната.
"Али ботуш" е обявен за защитена територия на 24.09.1951 г. През март 1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. Територията на резервата не се посещава от туристи. Няма определени със заповед пътеки, по които да преминават хора и не се осъществяват туристически дейности както в резервата, така и в буферната му зона.
Мелнишки скални пирамиди
Мелнишките пирамиди са най-посещаваните земни пирамиди в България. Разположени са в югозападното подножие на Пирин. Представляват красиви пясъчни образувания, с характерни за мелнишките пирамиди отвесни стени, които се извисяват величествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигат до около 100 м, а на недостъпните им темета са израстнали гъсти треви и малки храсти.
Невероятната панорама на Мелнишките пирамиди може изцяло да се обхване с поглед от Роженската седловина. Особено внушителни са четирите пирамиди край село Кърланово.
Образували са се преди 4-5 милиона години в днешната Санданско-Петричка котловина, където имало обширно плитко езеро. По дъното му са се утаили глинесто-песъчливи материали. По-късно, с издигането на планините Пирин, Беласица и Огражден, езерните води се оттекли на юг. В осушената котловина започнали да се отлагат скални материали, свличани от планинските реки и потоци. Върху езерните пясъчни утайки се образувала дебела наносна покривка около 500-600 метра, от слабо споени червеникави конгломерати. Точно в тези скални маси временно течащите води изорали дълбоките ровини и долове и изваяли най-разнообразни фигури - днешните Мелнишки пирамиди.
Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 година.
Карстов извор “Бистрец”
В близост до село Петрово се намира третият по дебит на вода за територията на цяла България (около 800 - 1200 л/сек) карстов извор, с температура на водата около 20°С. Местното население неслучайно му дава името “Бистрец”. Изворът е формиран около масивни мраморни скали. Това е определящо за чистотата на водите му, изключително добрите физични свойства и химичен състав. По пътечката към извора, сред планинската атмосфера, е изграден кът за отдих и почивка. Над стичащите се води се преминава по дървено мостче, в дясно на което е построена чешма. Има заслон с дървени пейки и маси, скара и люлки за децата. Тук, на 29 юни – Петровден, жителите и гостите на Петрово отбелязват празника на селото. Характерно за този извор е, че се намира в подножието на Славянка, наричана още Китка планина. Тя се счита за единствена по своето богатство и разнообразие на видове естествена ботаническа градина.
На изток от село Петрово се намира храм-параклис ,,Св.Атанас”. От него тръгва екопътеката с.ПЕТРОВО–“СВ.АТАНАС”-“БАСЕЙНА”-пещера “РУПАТА” – “ИЗВОРА”, която е около 1 час и 20 минути.
Територията на резервата не се посещава от туристи. Няма определени със заповед пътеки, по които да преминават хора и не се осъществяват туристически дейности както в резервата, така и в буферната му зона.
