fbpx

ЕКО туризъм

Чиста природна среда, наличие на защитени природни територии, мек климат, изобилие от минерални лечебни води, богат селскостопански хиндерланд, даващ екологично чисти храни и още много други благоприятни фактори определящи възможността за развитие на еко туризъм в град Сандански и околностите.

Най-голям принос за развитието на този вид туризъм има Пирин планина и в частност Национален парк „Пирин”. Той заема значителен дял от красивата Пирин планина, която славяните при заселването си оприличават на своя бог Перун и чието име е в основата на съвременното й наименование. В исторически план границите, режима и управлението на територията на парка са претърпели редица промени. На 8 ноември 1962г. е обявен Народен парк „Вихрен” със Заповед на Главно Управление на горите при МС. Площта му е 6 212 ха и обхваща най-високите части на Демянишки и Вихренски дял на Пирин планина. През 1974г. със Заповед на Министерство на горите и опазване на природната среда, той е разширен и преименуван на Народен парк „Пирин”. Важна година в историята на управлението на парка е 1979 г., когато се сформира самостоятелна Дирекция към Министерство на горите и горската промишленост, със седалище в гр. Банско. С приемането на Закона за защитените територии през 1998 г. на парка се определя статут на национален парк и той преминава на пряко подчинение на Министерство на околната среда и водите. Площта му е 40 332,4 ха. Тя е изключителна държавна собственост и граничи със седем общини на област Благоевград - Сандански, Струмяни, Кресна, Симитли, Разлог, Банско и Гоце Делчев. В територията на парка попадат два природни резервата. Резерватът „Баюви дупки - Джинджирица” е един от най-старите в България. Обявен е през 1934 г. с цел да се опазят естествените реликтни гори от бяла и черна мура и голямото разнообразие от растителни и животински видове. През 1977г. е обявен за биосферен резерват по програмата „Човек и биосфера” на ЮНЕСКО. Резерватът „Юлен” е обявен за такъв през 1994г. Той крие изключително разнообразие на горски, субалпийски и алпийски екосистеми и красотата на всички форми на алпийския релеф. Поради своя уникален природен комплекс от 1983 г. НП „Пирин” e обект на Световното наследство според Конвенцията за природното и културното наследство на ЮНЕСКО.

Национален парк „Пирин” се характеризира с разнообразна горска растителност – черна, бяла мура, клек. Билните части на планината са заети от алпийски пасища. Сред тревните видове особено характерни са еделвайсът, пиринският чай, божурът, омайничето, игликата и други. Животинският свят е представен от, диви кози, диви свине, сърни, мечки, вълци и др. От влечугите се срещат усойница, пепелянка и някои видове смокове. От птиците са характерни глухарят, скалолазката, алпийската гарга, снежната чинка, алпийският бързолет, балканска чучулига, див гълъб и др. В езерата и реките се въди балканска пъстърва.

На територията на парка са обявени и някои прирадни забележителности: водопадите Демянишки скок, Юленски скок и Бъндеришки скок, осем вековни дървета – Байкушевата мура, три черни мури, три бели мури и един бял бор.Паркът се управлява от специално създадена дирекция „Национален парк Пирин”. В южния дял на Пирин планина са ситуирани 8 хижи и 4 заслона.

Като еко маршрути с изходен пункт град Сандански могат да бъдат посочени:
Гр. Сандански – хижа „Яне Сандански” -  по продължение  на тази пътека са  ловно-рибарската хижа, водно-силова каскада „Пирин”, летовище Тремошница, местността Попина лъка, старата и новата хижа Яне Сандански, Попинолъшки водопад, обявен за природна забележителност.
Хижа Яне Сандански – Хижа Каменица - къс преход, минаващ през местност Туричка черква, в която влашкото племе турици са направили църква, откъдето произлиза и името на местността, река Беговица, река Сърчалийца, местностите Долен разкол и Меча поляна.
Хижа „Беговица” – хижа „Демяница” – преходът е 5-5,30 часа.
Хижа „Яне Сандански” – хижа „Вихрен”
Хижа „Беговица”- хижа „Вихрен”
Сандански – връх „Синаница”
Сандански – Мелник – Роженски манастир
Мелник - Рожен – Златолист -  тази еко пътека е направена по европейски проект за изграждане и поддържане на пешеходен маршрут в защитена местност Мелнишки скални пирамиди и може да се обходи за около 4 часа и половина. От Мелник може да се стигне до Роженския манастир и оттам до село Златолист, където се намира църквата на Преподобна Стойна. От Златолист еко пътеката води отново към Мелник. Екопътеките са укрепени само с природни материали с перила от дървен материал на опасните места. Направени са стъпала, пейки, беседки, огнища.

Попинолъшки водопад  - намира се в Южен Пирин. Водопадът е разположен на 18 километра от град Сандански в местността Попина лъка. Попинолъшкият водопад е висок 12м и се намира на 1230 метра надморска височина, разположен по течението на река Башлийца на стотина метра над сливането й с река Сърчалийца, които заедно дават началото на река Санданска Бистрица. На 11 октомври 1965 година е обявен за природна забележителност.   

Биосферен резерват "Али ботуш"
Разположен е в планината Славянка (известна като Али ботуш) и обхваща земи в землищата на село Голешево, община Сандански и селата Парил и Нова Ловча, община Хаджидимово с различна надморска височина, варираща от 1140 до 2212 м (Гоцев връх). Резерватът има типичен карстов релеф – срещат се кари, понори, пропасти, ями, пещери. Уникалността на планината се дължи изключително на нейното растително богатство. Въпреки карстовия си характер и безводност почти през цялата година, планината представлява истинска цветна градина, дало повод да бъда  наричана също и Китка планина.

"Али ботуш" е обявен за резерват с цел да се запазят уникални реликтни гори от черна мура, черен бор, борисова ела, богат растителен и животински свят с множество редки и застрашени растителни и животински видове. Разширяван неколкократно, в момента общата му площ е 1628 ха. В резервата се намира и най-голямото находище на черна мура на Балканския полуостров. Поради уникалната си геология и климат, районът е съвременен център за формиране на нови видове растителни съобщества, богат на ендемични и редки растения.

Животинският свят също е много интересен и разнообразен, представен главно от средиземноморски и субсредиземноморски видове. Славянка е едно от най-важните орнитологични места в страната.

"Али ботуш" е обявен за защитена територия на 24.09.1951 г. През март 1977 г. е включен в списъка на биосферните резервати по програмата "Човек и биосфера" на ЮНЕСКО. Територията на резервата не се посещава от туристи. Няма определени със заповед пътеки, по които да преминават хора и не се осъществяват туристически дейности както в резервата, така и в буферната му зона.

Мелнишки скални пирамиди
Мелнишките пирамиди са най-посещаваните земни пирамиди в България. Разположени са в югозападното подножие на Пирин. Представляват красиви пясъчни образувания, с характерни за мелнишките пирамиди отвесни стени, които се извисяват величествено над най-малкият град в България – Мелник. На височина достигат до около 100 м, а на недостъпните им темета са израстнали гъсти треви и малки храсти.

Невероятната панорама на Мелнишките пирамиди може изцяло да се обхване с поглед от Роженската седловина. Особено внушителни са четирите пирамиди край село Кърланово.

Образували са се преди 4-5 милиона години в днешната Санданско-Петричка котловина, където имало обширно плитко езеро. По дъното му са се утаили глинесто-песъчливи материали. По-късно, с издигането на планините Пирин, Беласица и Огражден, езерните води се оттекли на юг. В осушената котловина започнали да се отлагат скални материали, свличани от планинските реки и потоци. Върху езерните пясъчни утайки се образувала дебела наносна покривка около 500-600 метра, от слабо споени червеникави конгломерати. Точно в тези скални маси временно течащите води изорали дълбоките ровини и долове и изваяли най-разнообразни фигури - днешните Мелнишки пирамиди.
Мелнишките пирамиди са обявени за природна забележителност през 1960 година.

Карстов извор “Бистрец”
В близост до село Петрово се намира третият по дебит на вода за територията на цяла България (около 800 - 1200 л/сек) карстов извор, с температура на водата около 20°С. Местното население неслучайно му дава името “Бистрец”. Изворът е формиран около масивни мраморни скали. Това е определящо за чистотата на водите му, изключително добрите физични свойства и химичен състав. По пътечката към извора, сред планинската атмосфера, е изграден кът за отдих и почивка. Над стичащите се води се преминава по дървено мостче, в дясно на което е построена чешма. Има заслон с дървени пейки и маси, скара и люлки за децата. Тук, на 29 юни – Петровден, жителите и гостите на Петрово отбелязват празника на селото. Характерно за този извор е, че се намира в подножието на Славянка, наричана още Китка планина. Тя се счита за единствена по своето богатство и разнообразие на видове естествена ботаническа градина.
    На изток от село Петрово се намира храм-параклис ,,Св.Атанас”. От него тръгва екопътеката с.ПЕТРОВО–“СВ.АТАНАС”-“БАСЕЙНА”-пещера “РУПАТА” – “ИЗВОРА”, която е около 1 час и 20 минути.
    Територията на резервата не се посещава от туристи. Няма определени със заповед пътеки, по които да преминават хора и не се осъществяват туристически дейности както в резервата, така и в буферната му зона.

Видяна 5478 пъти
Рейтинг
(0 Гласа)

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате използването на бисквитки. Повече информация.