* Манастирът и черквата са място за молитва, поклонение, освещаване на религиозните чувства и спасение на човешката душа, поради което поклонниците трябва да носят подходящо за църквата облекло, да не нарушават манастирската тишината и атмосфера с видео, фотоапарати и мобилни апарати, пушене, неподобаващ смях, шумни игри и увеселения.
Едно от най-големите богатства на община Сандански са множеството църкви и манастири - мълчаливи свидетели и пазители на хилядолетна история. Храмовете са уникални не само със своята архитектура, икони и стенописи, а и заради легендите и преданията, свързани с някои от тях. В тези свети обители e била създадена част от българската книжовност и живопис. В годините на османско владичество манастирите са запазили българските дух, култура и религия и са били сърцето на революционната подготовка.
Църкви в град Сандански
Обект „Епископска базилика”, баптистерий (кръщелна), вътрешен двор (атриум) и сгради, свързани с църковния живот и ритуал през епохата на ранното християнство (V-VІ в.), са открити през 1989 г. Експонирани са в центъра на града, на открито и са достъпни по всяко време на годината.
В центъра на комплекса се намира класическа трикорабна базилика, впечатляваща със своята монументалност, вътрешна архитектура, разкошни подови мозайки и стенописи. Базиликата е едноапсидна, ориентирана в посока изток-запад. Сградата е градена от обли речни камъни с пояси от 3 до 5 реда тухли /късноримски градеж, наречен опус микстум, т.е. смесен строеж/. Тя е била седалището на епископа, където е ставало и фактическото управление на града и прилежащия район по долината на средна Струма.
Наосът /централното помещение на храма/ е съставен от главен и два странични кораба, разделени помежду си с колони, изпълнени в римо-коринтски стил. Стъпващите върху стълбата колони, заедно с капитела и базата, са достигали впечатляващата и днес височина от 5 м, а страничните зидове на сградата са достигали до 11 м. Централното било на сградата е с височина до 15 – 16 м.
Вкопан в мраморната настилка остава „Амвона“, от който е запазено първото стъпало и оловните спойки за парапетните колонки. В презвитериума, отделен от централния кораб с уникална канцелна преграда и изобарзени на нея сцени от Евангелието, е имало мозайки в стил опус сектиле.
Църквата „Свети безсребреници Козма и Дамян”, построена през 1861г., е с богат триреден иконостас и изписвана до последните години на ХІХ век. Храмът е един от малкото запазени в цялостния си вид (архитектура, иконостас и стенописи). Църквата е уникална с историята си – върху иконописите са работили почти всички известни мелнишки зографи – Яков Николай, Лазар Аргиров, майстор Андон и др. В тази църква посетителите могат да добият най-цялостна представа за мелнишката художествена школа.
Църквата „Свети Георги” - главният храм в град Сандански. Разположен е в централната градска част. Изграждането на църквата започва през 1939г. като изписването й приключва през 1968г. Стенописите се отличават с изящество и са дело на руския художник Борис Шелехов. Църквата „Свети Георги” в Сандански е умален модел на софийския храм „Александър Невски”.
Култов дравен религиозен обект в град Сандански е местността „Манастирчето”. Той е разположен в парковата зона и останки от каменни основи на римска култова сграда се откриват в северната част на ограденото пространство, където е разположена малката църква „Св.Св Козма и Дамян”. Много църкви и параклиси в града и района са посветени на светците-лечители Козма и Дамян. Още от древността Свети Врач, днешен Сандански, е бил известен с многобройните си лечебни минерални извори, около които се издигали култови сгради посветени на античните богове лечители – Хигия, Асклепий и Телесфор. След навлизане на християнството по тези земи храмовете на езическите богове са заменени от тези на светите лечители Козма и Дамян, Св. Панталеймон и др.
Църквата „Света Троица” в село Ново Делчево, намиращо се само на 7 км южно от град Сандански по пътя за гр. Мелник, е уникална със своя триредов иконостас, който е единствен по рода си с внушителните 50 м2. На височна на погледа е отредено място за царските икони, следван от празничния ред с икони на големите църковни празници, а най-високо е разположен апостолският ред. Творението е дело на ателие „Ликин” – Сандански. Храмът е трикорабен с пефектна акустика. Църквата е най-голямата по размер в Югозападна България и е рожба на амбицията на местното население да има свой храм, който да завещае на поколенията.
Роженски манастир
Само на седем километра от старинен Мелник по живописен планински път, заобиколен от царството на Мелнишките пясъчни пирамиди, се намира Роженският манастир. Той е най-голямата религиозна обител в Пиринския край и едно от най-старите духовни средища в България. Местна легенда разказва, че в него е живял Свети Иван Рилски преди да се оттегли в Рилската пустиня. Сведения за него се пазят в манастирската библиотека на Великата лавра на „Св Атанасий” в „Света гора” – Атон. Роженският манастир е основан в началото на ХІІІ в., но през 1662-1674 година избухва пожар, който унищожава почти цялата сграда. Възстановяването му започва през ХVIII в. като постепенно манастирът придобива днешният си архитектурен вид.
Манастирският комплекс има формата на неправилен шестоъгълник. В източния му край е разположена главната манастирска църква „Рождество Богородично”, от която произхожда името на манастира – роженски и името на близкото село - Рожен. Църквата е богато украсена със стенописи от края на ХVI, ХVIІ и ХVIІІ век.
Иконостасът на храма е с богата, позлатената ажурна резба. В олтарното пространство на църквата е разположен още един малък иконостас - върх на българското възрожденско изкуство, на който между растителните и животински мотиви се виждат вплетени човешки фигури. В оформеният в притвора на главната църква параклис е разположена Чудотворната икона на Света Богородица Портарница.
До Роженския манастир се стига по път, минаващ през гр. Мелник. Манастирът е отдалечен на около 30 км от град Сандански, от където всеки ден тръгват автобуси (в 7'30, 11'30, 15'30 ч), които след около час са в с. Рожен. Автобусите се връщат обратно след малка почивка. Селото е отдалечено на 800 метра от манастира. От Мелник до манастира има туристическа пътека, по която се стига за около час и половина.
Манастирът е отворен всеки ден през светлата част на деня.
Всеки ден в манастира се извършва ежедневното утринно и вечерно богослужение. Св. Литургия се извършва във всички неделни и празнични дни, както и в дните през седмицата. Всеки ден се служи молебен канон на св. Богородица.
Големите празници на манастира са два - “Рождество Богородично” (Малка Богородица) на 8 Септември и вторият ден на Великден (вторник след Великден) празнува иконата св. Богородица-Портаитиса.
В Роженският манастир според правилата на монашеския живот венчавки не се извършват. Кръщения се извършват.
2820 село Рожен
Община Сандански
Област Благоевград
Тел.0743/222
GSM 0886 72 52 63
www.rozhen.net
Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.
Църкви в Мелник
До края на XIX век град Мелник бил важен митрополитски център. В периода XV – XIX в. в него имало над 70 черкви и параклиси и 5 манастира, от които 21 са разкрити днес. През този период се създава и мелнишкото художествено средище - иконописна школа, известна с подчертания си оригинален и неподражаем стил. Местни зографи творили през Възраждането като Лазар Аргиров и Яков Николай, изписват и останалите черкви, запазени до наши дни.
Един от най-интересните обекти на българското културно-историческо наследство в Мелник, е църквата „Свети Никола”, която се намира на едноименният южен хълм над града. Църквата била трикорабна триабсидна базилика с открити, вградени в нея две оброчни плочки на богинята Артемида – свидетелства за антично светилище от гръко-римската епоха. Храмът, граден през ІХ – Хв., е бил част от укрепен дворцов комплекс. В края на XIII в. църквата става епископска. Стенописите са уникални - едни от най-добрите образци за епохата си. Свалени са, за да бъдат запазени, съхранени и експонирани в криптата на храм-паметник „Александр Невски” и национален археологически музей - София. До началото на XIX в. църквата е функционирала като манастирска. Днес е запазена част от източния й дял.
През средните векове „Свети Николай Чудотворец” е била еднокорабна черква, която е преустроявана и разширявана през 1582г. и 1657г. с ктитор митрополит Теофан. През 1689г. и 1696 г. под ръководството на митрополит Макарий II са правени поправки. През 1756 г. е изградена в подобен на сегашния си вид, като за ктитор се посочва митрополит Макарий III. След унищожителн пожар от 1895 г. е издигната отново в същия вид, който е запазен и днес - трикорабна, триабсидна с дърворезбовани змейове по иконостаса и богато изрисуван с цветя владишки трон. Изписана е от Лазар Зограф Мелничанин, чието изображение е запазено на светите двери от старият иконостас.
Черквата „Свети Йоан Предтеча”, наричана от мелничани „Свети Яни”, е най-красивата и цветна. Рождението на Предтеча (Йоан, който “тичал и проправял” пътя пред Исус), уловено от иконописците и зографите в патронната икона, се усеща и навсякъде в храмовото пространство. Колоните, носещи трите кораба, са изписани с цветни гирлянди, виждат се шарени букети по иконостаса, гълъби и цветни пауни по владишкия трон, кръжащи птици и шарен петел над темплото. Този храм е с два реда балкони - един за жените и втори за момите, а долу са били мъжете и момците.
Църквата „Свети Антоний”, наричана от местните „Свети Андон”, е трикорабна. В дъските на тавана й се очертава корпусът на Ноевият кораб (ковчег). В центъра на храма е поставена плоча с двуглавия орел на Патриаршията. Такава се поставяла само там, където лечебните свойства са изключително силни. В черквата навремето лекували душевно болни, които връзвали с вериги, за да изгонят бесовете им - свети Антоний е светецът, който помагал при такива случаи. Железата все още стоят там. Стенописите в черквата са “райска градина” – тя е цялата изписана с цветни букети, херувими, серафими и ангели. Местните хора твърдят, че който си напише желание и го сложи при иконата, то ще се сбъдне.
Църквата „Света Варвара” е била голяма трикорабна едноабсидна черква и се намира под Кордопуловата къща. Днес може да се види само най-сакралното място от храма – олтара и абсидата при олтарното пространство. Местните хора са направили малък олтар за палене на свещ и са поставили там икона на светицата, така както е било в първите векове на християнството.
През XIIIв. Деспот Слав става ктитор на манастир “Света Богородица Спилеотиса” и като независим феодален владетел издава дарствена грамота (сигилий) на манастира. До останките на черквата има издигнат параклис на “Богородица на Светия пояс” или “Света зона”. Храмовият и църковен празник, Полагането честния пояс на Пресвета Богородица, който се чества на 31 август, е и празник на град Мелник. След успението на Богородица измежду вещите й бил запазен и нейният пояс, който през V век бил пренесен от Йерусалим в Константинопол и положен във Влахеренския храм “Света Богородица”. В българската народна традиция поясът се асоциира с дъгата, затова и когато се появи дъга народът казвал, че Богородица си пуска пояса.
Манастирът “Свети Хараламби” е изграден през 1206 година на мелнишкия хълм „Св Николай”. Тази дата и името на Василий Вамбулинос са отбелязани в преписка към така нареченото Мелнишко евангелие, днес съхранявано в Атинската национална библиотека.
Църквата в село Златолист
Църквата „Свети Георги” в село Златолист съществува от XIIв., но в днешния си вид добива през 1857г. Тя е вкопана дълбоко в земята и разполага с богато украсен иконостас, изписван до 1876г. В средата на храма, под купола, се намира мраморна плоча с двуглав орел и според местна легенда, ако се стъпи върху нея носи здраве. През 90-те години на XXв. храмът е реставриран, а около него е оформен малък манастирски комплекс.
Популярността на храма се дължи на монахиня преподобна Стойна – сляпа пророчица смятана за предшественичка на Ванга, която също като нея пророкувала и помагала на хората. Преподобна Стойна живяла там от 1913г. до края на земния си път през 1933г. В женското отделение на манстира е запазена килията, в която е живяла, а в двора на църквата е изграден мемориал при гроба на пророчицата.
Чудесата не свършват с това – в селото се издига чинар на 1295 години, за който се вярва, че има лечебна сила.
До Златолист се стига през село Катунци, което е на 7 км от него. За шофьорите е добре да знаят, че пътят на някои места не е асфалтиран. За сметка на това пък от Мелник до селото е изградена екопътека, която продължава и до Роженския манастир.
