ДЪРЖАВА: България
ОБЛАСТ: Област Благоевград
НАСЕЛЕНО МЯСТО: Сандански
ЕПАРХИЯ: Неврокопска
ДУХОВНА ОКОЛИЯ : Санданска
СТАТУС: Действащ без монаси
СЪСТОЯНИЕ: Възстановен
ДАТИРОВКА: Възроден-XX век
Според данните на това място в днешната местност "Смилово" имало манастир още през епохата на ранното християнство IV-VI в., за което свидетелстват някой останки около църквата и до днес. За това че манастирът е съществувал и през средновековието свидетелства една приписка от XV в., открита в старопечатна книга, съхраняваща се днес в Белградската библиотека. В написаната на старобългарски език бележка е отбелязано: „Мощите на Светите Врачове Козма и Дамян, които са из близко село край град Мелник, се намират във Венеция“. Този исторически извор дава потвърждение, както за значимостта на святото място, така и за голямата вероятност именно манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ - Св. Врачове (от славянската дума врач - лекар) да е дал името на селището – Свети Врач, възникнало върху руините на раннохристиянски град и останало с това име чак до 1949 г., когато е преименувано на днешното - Сандански.
Според местната легенда тук са живели двамата братя Козма и Дамян и са лекували болните при извора "Мирото", който съществува и днес. Наричали ги безсребреници, защото не вземали никакви пари, дарове или каквато и да е отплата за извършваните от тях благодеяния.
Не случайно Бог е дарил Сандански с над 80 лековити минерални извори, които превръщат града в място за почивка и лечение.
Съществуването на манастира е прекъснато през османското робство, когато бива разрушен и напълно разорен.Макар манастирът да е бил сринат из основи, местното население не забравило святото място и продължило дълги години след това да го почита. Така и до днес, всяка година на Светли четвъртък (седмицата след Великден) се организира събор, посещаван от много хора.
Възстановяването на сегашния манастир е започнато през 1928 г., когато върху основите на разрушеният манастирски храм е построена нова църква. През следващите години манастирът е допълнително облагородяван и обогатяван. През 1998 г. с дарения на почетния гражданин на гр. Сандански Никола Дамянов е издигната оградата около обителта, прокаран е и път до нея. Впоследствие са изградени и манастирските порти, а параклисите „Св. Димитър“ и „Св. Петка“ са възстановени.
Понастоящем манастирът „Св. Св. Козма и Дамян“ е действащ, но без монаси.
Санданският манастир е известен със своето аязмото - „Мирото“, вградено днес в параклиса „Св. Петка“. Целебната му вода е излекувала много болни миряни, помага особено на бездетни майки, дошли тук с вяра в Бога.
Източник: www.svetimesta.com
