fbpx
×

Внимание

JUser: :_load: Не може да бъде зареден потребител с номер: 42
Сряда, 22 Октомври 2014 18:27 Автор 

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ И... ДУШИТЕ ПРАЗНИ

ЗА ПРАЗНИЦИТЕ И... ДУШИТЕ ПРАЗНИ

Седя на пейка в началото на китния парк на град Сандански. До мен се влачи остатъкът от бистрата река под мъдрия поглед на гранитния генерал Тодоров и някакви безредни мисли прострелват уморения ми от годините мозък. Погледът ми се рее и близко, и далече, вижда и не вижда натрапващото се безразличие на хора, тръгнали по алеите на парка. Но забелязва моя поглед сръчността на фигура с цигара в уста, която се мотае около Генерала и изправя пред него тонколони и микрофони... Мисля си... тук ще става нещо, щом този с цигарата е дошъл и опъва кабели... След малко загрижена личност със свои помощници поставя зад паметника венец. Гръмва музика възрожденски песни...

Ето каква е била работата, мисля си... Днес е 20 октомври. 102 години от освобождението ни от турската робия. ПРАЗНИК!

Празник ли? Въпросителни се изправят по побелелите ми коси? Аз прекосих почти целия град, за да дойда в парка. Нищо не ми проговори, че е празник. Пълно безмълвие! Нито улиците, нито фасадите /да имаше поне един трикольор някъде..., да ми напомни?/,  нито загрозяващите Главната улица тротоарни маси бяха празнични – метеше се около тях...
    Доколкото си спомням, има някогашно решение на Общинския съвет този ден да е почивен и празничен за града...?! Разум са проявили хората тогава, защото по християнския календар Освобождението ни почти съвпада с деня на Светите Врачове Козма и Дамян, делят ги дни. Но... решението, в миналото и сега, е подминато. Никой не празнува. Бързат частните фирми да отворят кепенците за някой гръцка драхма, цент или евро, за да си платят наема на някогашните и сегашни чорбаджии и ако може да припечелят насъщния... Забързана е и днес и общинската администрация да събира данъци и такси и решава градските проблеми. В училищата, които учат днес, не знам дали ще стане дума за този изгрев над града...
    
    Нека отново ида при Генерала и чакащия зад гърба му венец. Записът с възрожденските песни от „Питат ли ме, де зората” през „Къде си вярна ти, любов народна” и не знам защо до „Върви народе възродени” свършва, повтаря се и се потретва, но почти никой не се спира при Генерала. Вървят колоните на хора и детски колички със загрижени майки покрай него и потъват в алеите на парка. Да, ам че как...?. Генералът не е жив, както през 1912 година да се стекат хората от махалите „Смилово” и „Ливадица” на селцето Свети врач и просълзени да му целуват ръка... Сега той е „предмет”, „вещ”... Тогава са били едва 1200, 1300 души, заедно с турците, а сега при град с над 35 000, едва ли има 35 патриоти дошли да почетат бележитата годишнина.

Срам...!

Но ето че гръмва градската музика. Тук са познатите и запълващи винаги вакуума „мажоретки”. „Празникът се оживява” с още 20 – 30 присъствуващи от Санданската администрация и шепа почиващи... Господи, няма ли кой да спре движението пред паметника на Генерала, поне по време на звучащите химни...?! Няма ли...?!   Няма ли да оживее статуята и да изкомандва „Мирно!” и „На колене! -” за бойците, напоили с кръвта си нашия град...?!

Няма...!

Слова... думи.., думи... Да присъствуваше поне песента на Бистрица да ги отнесе в забвението... Но и нея я няма. Замлъкнала е като душите ни, като състрадателния поглед на гранитния Генерал...

Венецът бързо и незабележимо излиза от задкулисите и заема определеното му място. Събралото се малцинство бързо и безшумно се разпилява
без трепет в душите и сърцата си....

Продължавам да седя немощен на пейката. Доближават се до мен една след друга три знатни дами:
- Честит Празник..! Честит Празник...! Честит Празник...! - и улавят треперещата ми старческа  длан.
- Да е Честит на всички ни, отговарям  с притиснато гърло! Но къде е той? Празникът къде е? - питам развълнуван...
- При  „ културната съвест” на нашите съграждани – отговаря една от тях...
Замислям се разнопосочно, защото отговорът беше даден от неслучайна гражданка...
- Не се учудвайте! Щом голям, отговорен държавник снощи ни попита от телевизионния екран: КЪДЕ Е ДЪРЖАВАТА? – добавя другата моя посетителка...

Безмълвие...

Ставам и тръгвам разтревожен. В съзнанието ми бушува само „Къде е държавата и държавността на нашата съвест? Къде е...?”

20 октомври 2014 г.
Висла

Видяна 2934 пъти
Рейтинг
(13 Гласа)

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате използването на бисквитки. Повече информация.