За подготвения за печат летопис от свещеник Ангел Столинчев „ЦЪРКВА“ – дневници, спомени, документи, кореспонденции, църковни, исторически, етнографски, фолклорни, краеведски проучвания в два тома.
Съставителство, редакция, предговор, показалци и бележки от Христо Георгиев, писател, редактор, издател.
Книги, като „Църква“, в нашата книжнина се броят на пръстите на една ръка. Освен като изключително четиво, неочаквано, увлекателно, поучително, те са и градиво за нови изследвания, за възпитание на нравите, за поука и пример.
Тя ще се нареди на полиците на настолните книги след „Житие и страдание на грешния Софроний“ и „Видрица“ на поп Минчо, отдавна приютени в класиката. Без да са идентични и подобни, без да са прилични една на друга, те са родствени по порива, който ги е създал и предопределил мисията им. Оттук насетне и „Църква“ ще бъде пътен указател, таксидиотска диря, обрасла в днешно време с трева за духовници, които търсят и намират храна за своите пасоми.
Именно като пример и подтик е голямото значение на този труд, с който се зае Христо Георгиев. Той пое в ръцете си опазения от семейство Столинчеви архив от няколко хиляди страници и за година-две потъна в него, забравил за други свои грижи и ангажименти. Зае се сам с нещо, с което друг не би се захванал.
На времето, когато в издателство „Български писател“ попаднаха в насипно състояние записките на Диар-Бекирския заточеник поп Минчо, издателството привлече и финансира цяла група специалисти, текстолози, графолози от отдела за речници и енциклопедии на БАН да разчетат и подготвят за печат богатството, спастрено в неговата видрица. Техните усилия продължиха няколко години, добре заплатени. А книгата, не знам колко издания вече, върна лептата, пожертвана за раждането й.
След кончината на отец Столинчев с тази грижа се захвана с риска на единак Христо Георгиев. Доведе я до печат. Нататък сам не може. Нататък е необходимо ктиторството на благородни мъже с пари и щедрост, което надявам се имат в повече и от двете. Лепта, която да хвърлят в морето, без да се обръщат и щедрост, която да забравят.
Христо Георгиев ме привлече към тези щури усилия по няколко причини:
- Понеже поназнайвам нещо от книги и архиви, редакторство и съставителство;
- Понеже откакто се занимавам с писателство, съм събрал за нашия край книги, монографии и спомени, които са такъми в занаята ми;
- Понеже съм израснал в родното село на Столинчев Либяхово и съм прочел и конспектирал стотици страници;
- Понеже след като се докопах до временно жителство в село Хърсово в продължение на десет-петнайсет години задругарувахме с отеца поне веднъж седмично за по няколко часа съм беседвал в архирейския му кабинет. И съм получил от тези разговори мисли, съвети, поучения, за които съм му борчлия.
Това наше приятелство, неравностойно за възрастите ни, беше продължение на познанството и приятелството му с моя баща Стилян Караманчев, който в продължение на четиридесет години при трима владици е бил секретар-касиер на Неврокопската митрополия.
Христо Георгиев прибягваше до моето мнение при разчитането на неясния почерк на вече възрастния автор, при уточняване на хорски имена, наименования на местности, на събития и други от тоя характер. Съветваше се по проблеми на историята и миналото на неврокопския и санданския край. По негова заръка се ровех в книги, справочници и църковни монографии. Това се оказа полезно и за самия мене. Доверяваше ми се. Дано не съжалява утре, че за нещо съм го подвел.
В заключение: 1. Убеден съм, че друг като Христо Георгиев нямаше да се заеме с такъв къртовски труд.
2. Санданската, Петричката и Гоце Делчевската духовни околии на Неврокопската епархия вече притежават ръкопис, с какъвто не могат да се похвалят много други духовни средища в България.
3. За да стане достояние на хиляди читатели и пример за други духовници на този ръкопис трябва да се пришият крила от бели страници.
Това вече не е по силите на единаци!
Ще чакам! Дано дочакам!
14.12 2014 год.
ВАЛЕНТИН КАРАМАНЧЕВ
