fbpx
Вторник, 16 Декември 2014 23:07 Written by 

Рецензия от Валентин Караманчев, писател, краевед

За подготвения  за печат летопис от свещеник Ангел Столинчев „ЦЪРКВА“ – дневници, спомени, документи, кореспонденции, църковни, исторически, етнографски, фолклорни, краеведски проучвания в два тома.
Съставителство, редакция, предговор, показалци и бележки от Христо Георгиев, писател, редактор, издател.
Книги, като „Църква“, в нашата книжнина се броят на пръстите на една ръка. Освен като изключително четиво, неочаквано, увлекателно, поучително, те са и градиво за нови изследвания, за възпитание на нравите, за поука и пример.
Тя ще се нареди на полиците на настолните книги след „Житие и страдание на грешния Софроний“ и „Видрица“ на поп Минчо, отдавна приютени в класиката. Без да са идентични и подобни, без да са прилични една на друга, те са родствени по порива, който ги е създал и предопределил мисията им.  Оттук насетне и „Църква“ ще бъде пътен указател, таксидиотска диря, обрасла в днешно време с трева за духовници, които търсят и намират храна за своите пасоми.
Именно като пример и подтик е голямото значение на този труд, с който се зае Христо Георгиев. Той пое в ръцете си опазения от семейство Столинчеви архив от няколко хиляди страници и за година-две потъна в него, забравил  за  други свои грижи и ангажименти. Зае се сам с нещо, с което друг не би се захванал.
На времето, когато в издателство „Български писател“ попаднаха в насипно състояние записките на Диар-Бекирския заточеник поп Минчо, издателството привлече и финансира цяла група специалисти, текстолози, графолози от отдела за  речници и енциклопедии на БАН да разчетат и подготвят за печат богатството,     спастрено в неговата видрица. Техните усилия продължиха няколко години, добре заплатени.  А книгата, не знам колко издания вече, върна  лептата, пожертвана за раждането й.
 След кончината на отец Столинчев с тази грижа се захвана с риска на единак Христо Георгиев.  Доведе я до печат. Нататък сам не може. Нататък е  необходимо  ктиторството на благородни мъже с пари и щедрост, което надявам се имат в повече и от двете. Лепта, която да хвърлят в морето, без да се обръщат и щедрост, която да забравят.
 Христо Георгиев ме привлече към тези щури усилия по няколко причини:
-    Понеже поназнайвам нещо от книги и архиви, редакторство и съставителство;
-    Понеже откакто се занимавам с писателство, съм събрал за нашия край книги, монографии и спомени, които са такъми в занаята ми;
-    Понеже съм израснал в родното село на Столинчев Либяхово и съм прочел и конспектирал стотици страници;
-    Понеже след като се докопах до временно жителство в село Хърсово в продължение на десет-петнайсет години задругарувахме с отеца поне веднъж седмично  за  по няколко часа съм беседвал в архирейския му кабинет.  И съм получил от  тези разговори мисли, съвети, поучения, за които съм му борчлия.
Това наше приятелство, неравностойно за възрастите ни, беше продължение на познанството и приятелството му с моя баща Стилян Караманчев, който в продължение на четиридесет години при трима владици е бил секретар-касиер на Неврокопската митрополия.
 Христо Георгиев прибягваше до моето мнение при разчитането на неясния почерк на вече възрастния автор, при уточняване на  хорски имена, наименования на местности, на събития и други от тоя характер. Съветваше се по проблеми на историята и миналото на неврокопския и санданския край. По негова заръка се ровех в книги, справочници и църковни монографии. Това се оказа полезно и за самия мене. Доверяваше ми се. Дано не съжалява утре, че за нещо съм го подвел.
В заключение: 1. Убеден съм, че друг  като Христо Георгиев нямаше да се заеме с такъв къртовски труд.
2. Санданската, Петричката и  Гоце Делчевската  духовни околии на Неврокопската епархия вече притежават ръкопис, с какъвто  не могат да се похвалят много други духовни средища в България.
3. За да стане достояние на хиляди читатели и пример за други духовници  на този ръкопис трябва да се пришият крила от бели страници.
Това вече не е по силите на единаци!
Ще чакам! Дано дочакам!

14.12  2014 год.
ВАЛЕНТИН КАРАМАНЧЕВ

Видяна 1736 пъти
Рейтинг
(1 Глас)

Този сайт използва бисквитки, тъй като те са важни за работата му. Чрез посещението си, вие приемате използването на бисквитки. Повече информация.